Кой казва, че сме станали безсърдечни?! Че човешкото в нас се е изгубило…
Днес, пътувайки някъде между Ахелой и Равда, колата пред мен стана неуправляема. Веднага намалих и включих аварийни с готовност да спра. И в тези няколко секунди в които очевидно колата не можеше да спре, движейки се от крайно дясно в крайно ляво и обратно изведнъж прелетя двайсетина метра и падна по таван. Започнах да говоря със 112, и вече 10 коли бяха спряли. Бяхме изумени, че е жива. Всички които спряхме, започнахме да помагаме, а едни руснаци превързваха ръката на жената. Тя не знаеше какво се е случило. Не караше бързо, не спука гума, нямаше дупки на пътя… но нямаше и спирачен път. Явно техническа повреда.
И линейката и полицията дойдоха много бързо. Всички които станахме свидетели помагаха. Пръскаха я с вода, успокояваха я, сложиха я да легне, събираха багажа, който беше навсякъде, потърсиха й телефона, обадиха се на съпруга … И в една ужасна случка видях толкова хора, които не останаха равнодушни, помагаха и връщаха вярата в доброто…
Наш редовен читател ни изпрати новината на редакционната поща. Публикували сме я без редакторска намеса.
