Лъжата, измамата и скриването на информация са може би едни от най-неприятните проблеми, с които родителите се сблъскват. Детето премълчава нещо или лъже, за да получи това, което иска или за да избегне последствията от поведението си.
Ако синът или дъщерята ви прибягват до подобни действия, това не означава, че са лишени от морал. В стремежа си да удовлетворят желанията си те не мислят за отдалечените последствия или пък затова, че нараняват чувствата на другия. Към момента това им изглежда най-добрият начин да постигнат това, което искат. Често децата са импулсивни, т.е. първо действат, после мислят и затова се въвличат непрекъснато в неприятности. Те рядко планират действията си, защото не винаги могат да предвидят последствията от тях. Естествено после им се налага да търсят логични оправдания за постъпките си, за да се оневинят Осъзнавайки вината си, те прибягват до лъжи или премълчаване на фактите.
[ad id=“225664″]
Понякога лъжата е свързана не само със страх от последствията, а и наистина с любов към родителите. Да, с любов. Детето не желае да ви разочарова. То иска вие да го цените и да се гордеете с него. След постъпката си то осъзнава, че вие няма да погледнете на нея с добри очи и ще бъдете огорчени. Именно това се опитва да избегне чрез лъжата. Защото за едно дете да изгуби любовта на родителите си е нещо страшно /особено за малките/. То зависи от тях. Неговото оцеляване е свързано с тях. И изправено пред алтернативата да загуби любовта ви или да излъже, то избира по-малкото зло, защитавайки на подсъзнателно ниво своето съществуване. Тук моралът няма нищо общо. Детето следва инстинктите си за съхранение, опитвайки се да запази вашето благоразположение.
[ad id=“263680″]
Тийнейджърите прибягват до лъжата поради друга причина. За тях най-големия авторитет са връстниците им. Затова те правят всичко възможно да завоюват признание и приемане от тяхна страна /което често налага изправяне срещу общоприетите норми на поведение/. От друга страна, юношите търсят своята идентичност и се опитват да я откроят, действайки по свой, специфичен начин. Те експериментират с различно поведение, за да откроят себе си. Често това ги въвлича в рискови ситуации. Съзнавайки, че такова поведение няма да получи вашето одобрение, те ви „спестяват“ истината, за да си извоюват свободата да експериментират.
Независимо от причината, поради която децата ви прибягват до лъжа, важно е каква е вашата реакция като родители на нея и какво можете да предприемете, за да я ограничите или сведете до минимум. Обикновено, като родители реагираме много емоционално, откривайки, че сме лъгани или мамени от детето си. Ние приемаме лъжата като лична обида и това ни кара да се чувстваме объркани и разочаровани.
[ad id=“236993″]
Но, както вече казахме, лъжата рядко се използва като лична атака към родителя. Напротив, следвайки някаква изкривена логика, детето се опитва да му „спести“ страховете, притесненията и разочарованията. В същото време то защитава и себе си от последствията на импулсивната си постъпка или, спестявайки информация, се опитва да си извоюва малко повече свобода, без да се кара с вас.
Как да постъпим, когато открием, че сме били лъгани? Отговорът на този въпрос очаквайте в следващите публикации.
