Ваня Михайлова от десетилетия развива собствен бизнес. Заедно с двамата си синове работи в сферата на вноса и търговия с метали и метални изделия. Собственик е на Център за естетика и красота, общински съветник, член на „Зонта клуб Стара Загора“. За читателите на ЗАРАТА г-жа Михайлова разкрива какъв е механизмът на умението да постигаш баланс в личния живот, работата? Кое я мотивира в обществените й ангажименти?
– Г-жо Михайлова, разкажете ни за себе си, представете се?
– Професионалния си път съм преминала през някогашните държавни предприятия – „Металснаб“ и МЗ „Червено знаме“, а през последните 23-24 години съм в частният бизнес със свои фирми в областта на търговията с метали, както и разкрасителни услуги.
Началото на обществения ми живот датира с встъпването ми в редиците на Зонта клуб Стара Загора през 2008 г. и после в още няколко организации от неправителствения сектор като например КРИБ Стара Загора и др.
– Все още Ви наричат „желязната лейди“ не само заради профила на първия успешен бизнес, а в същото време излъчването Ви е на балансиран, удовлетворен и мек поради това човек. Как създавате тази хармония между неимоверна сила и женственост?
– Точно Вие сте журналиста, който проведе преди години първото интервю с мен и бяхте написали – „Желязната лейди оглави Зонта клуб Стара Загора“. И от тогава чувам често (смее се) това определение.
Вярно е, че аз съм твърде решителна, когато трябва да взема някое важно решение. Вярно е, че имам силата, когато е необходимо да преглътна и да направя крачка, ако не назад – то поне встрани, в името на това после да постигна повече. Но всъщност съм нормален човек, с чисто човешки слабости, лесно ранима като жена, чувствителна. Може би в основата е това, че никога не загърбвам принципите си на лоялност и точност. Не замитам проблема с надежда да се реши от само себе си.
– Като бизнесмен, провеждахте социална политика – столова за хранене на работниците, подкрепа, включително финансова за тежко заболели работници, среда – градини, рози, беседки за отдих, по време, когато у нас все още почти никой не го правеше. Това помогна ли и за развитието на бизнеса?
– Определено. Отношението към хората, с които работиш е преди всичко отношение и към самия себе си. Всеки човек заслужава уважение и когато му създаваш по-добри условия на труд /материални и социални/, спокойно можеш и повече да изискваш и съответно да получаваш.
Според мен хората ще бъдат толерантни и честни, ако и ти в качеството си на ръководител си такъв към тях. Подхода към различните хора трябва да е различен, но общо взето ръководителите трябва да ценят човешките ценности, да ги носят и подкрепят у другите. И да се стремят към създаването на добри условия на труд, с достойно заплащане.
По принцип не за всичко се искат много средства, често се иска отношение…
– В момента сте и в сферата на козметиката, услугите… Еднакви ли са бизнес правилата в различните сфери? Има ли тежък и по-лек бизнес?
– Правилата определено са еднакви – толерантност, лоялност, почтеност, отдаденост. За развитието на бизнеса се иска любов и хъс за работа, независимо че всяка сфера е специфична сама по себе си. Така, че всеки бизнес си иска своята отдаденост, независимо че резултатите са различни. Особено в областта на услугите се изисква голяма отдаденост към човешките потребности.
– Кое Ви мотивира за обществена работа и как виждате мисиите си в нея?
– За да се занимаваш с обществена дейност трябва да имаш вътрешна нагласа и усещане. Както се казва „или го имаш, или не“…По принцип този вид дейност не ти носи материални облаги, напротив – ти отдаваш време, средства, сили, емоции, енергия и какво ли не… Но удовлетворението при добре свършена работа или когато разбереш, че си помогнал на нуждаещ се – няма друг начин да го получиш, ако имаш потребност от него.
Аз знам за себе си, че това е нещо, което ми носи положителна емоция и удовлетвореност – да помагам даже когато е свързано с цената на лична ангажираност /финансова или друга/.
И тук е отговора на въпросите на много мои познати – защо съм поела пътя на Общински съветник ? Защото съм убедена, че мога да бъда полезна и в тази си роля.
– Коя е всъщност Ваня Михайлова – какво я задвижва, какво е формирало и формира същността й, кое е най-голямото й богатство и достижение в този толкова пъстър и наситен живот?
– Труден въпрос! По-лесно е да чуваш оценката за себе си, даже и да е негативна, отколкото сам да се оцениш.
Може би една дума ще ме опише: Зонтианка! За мен „Зонта“ не означава просто членство, „Зонта“ е ежедневие, „Зонта“ е отношение към хората, „Зонта“ е начин на мислене, начин на съществуване. „Зонта“ е мисия в даден живот, тя те учи на толерантност и взаимопомощ, тя те учи на приятелство и отдаденост. Отдаденост към семейството, към работа, към социални дейности, към приятели.
Йоан Михайлов – уникалният математик, златен медалист от световни състезания – внук на Ваня Михайлова
А кое е най-голямото богатство? До определен момент мислиш, че децата са най-великото нещо на света, след това разбираш, че внуците са още по-велико нещо, а истинските приятели – те са твоето богатство през целия ти живот!
– За какво мечтаете още?
– За много неща съм мечтала през годините. Много неща са се осъществили и още по-много не са се сбъднали, сигурно защото така е трябвало да стане. Но днес мечтая само за всички хора и най-вече за близките си – да бъдат здрави!
Да бъдем по-толерантни по между си. Да бъдем по-добри!
