Разговор на ЗАРАТА по казуса „енергетика на базата на въгледобива“ и приближава ли нова икономическа криза с бизнесмена Руси Данев. Руси Данев е собственик на „Ритъм-4 ТБ“ ООД. Бивш генерален директор на СО „Марица изток“. Работил е 27 години в комплекса
Със 158 гласа „за“ в петък, на 31 януари, депутатите гласуваха в Народното събрание в срок до 29 февруари правителството да вземе всички необходими мерки за нормализиране работата на държавната ТЕЦ „Марица-изток-2“, включително чрез увеличаване на капитала на дружеството чрез Българския енергиен холдинг. Заради скъпите парникови квоти, които се налага да купува, топлоцентралата е в тежко финансово състояние.
С този акт Народното събрание заема ясна позиция в защита на производствения капацитет на въглищните централи у нас, като гарант за енергийната сигурност на страната, независимо от становището на ЕК по този въпрос.
Решението беше взето след разискванията за бъдещето на българската енергетика, предизвикани от питане на депутата от БСП Таско Ерменков и допълнени с поправки от депутата от ГЕРБ Валентин Николов, който е начело на Комисията по енергетика.
Народното събрание задължава Министерски съвет да предприеме всички необходими мерки за недопускане в дългосрочен план прекратяване на функционирането или ограничаването на производствения капацитет на въглищните топлоелектрически централи от групата на БЕХ.
Депутатите единодушно възложиха на правителството да предприеме действия за присъединяване на България към платформата „Въглищни региони в преход“ без поемане на ангажименти за закриване на въглищни централи.
„Пред България има два избора – да спазва „Зелената сделка“ или да се съобрази с потребностите си от електроенергия на достъпни цени. Вторият е за предпочитане“, заяви по време на дебатите и депутатът от ГЕРБ Емил Христов. Той прогнозира, че при вариант затваряне на централите ще се стигне до 35-40% недостиг на ток. Не е сигурно обаче дали съседите ще имат излишък, за да ни продадат, и на каква цена.
Функционирането на въглищните централи е част от енергийната сигурност на страната. Това заяви и народният представител от ГЕРБ Радостин Танев. Според него е необходимо да се положат максимални усилия за нормалното функциониране на топлоелектрическите централи, в условията на европейските изисквания.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
______________________________________________________________________________________________________________________________________
Р Е Ш Е Н И Е
ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗИСКВАНИЯТА ПО ПИТАНЕТО НА НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ТАСКО ЕРМЕНКОВ, ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ, ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА И АТАНАС КОСТАДИНОВ
КЪМ МИНИСТЪРА НА ЕНЕРГЕТИКАТА ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА ОТНОСНО ПОЛИТИКАТА НА МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА ПО ОТНОШЕНИЕ НА БЪДЕЩЕТО НА ВЪГЛИЩНИТЕ ТОПЛОЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЦЕНТРАЛИ В БЪЛГАРИЯ
Народното събрание, на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 105, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Задължава Министерския съвет чрез министъра на енергетиката в срок до 29 февруари 2020 г. да приеме всички необходими мерки за нормалното функциониране на ТЕЦ „Марица изток – 2“ ЕАД, в това число и чрез увеличаване на капитала на дружеството от страна на Български Енергиен Холдинг ЕАД, с цел гарантиране на енергийната сигурност на страната, като елемент от националната й сигурност, независимо от становището на Европейската комисия по този въпрос.
2. Задължава Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за недопускане в дългосрочен план прекратяване на функционирането и/или ограничаването на производствения капацитет на въглищните топлоелектрически централи от групата на Български Енергиен Холдинг ЕАД.
3. Възлага на Министерския съвет да предприеме действия за присъединяване на Република България към платформата „Въглищни региони в преход“, без поемане на ангажименти за закриване на въглищни централи.
Решението е прието от 44-ото Народно събрание на 31 януари 2020 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ: Цвета Караянчева
_____________________________________________________________________________________________________________________________________
– Г-н Данев, как бихте коментирали това решение?
– Решението е добро, важното е как ще бъде прилагано. България много често избира погрешно към кого да се присъедини, когато трябва да решава един или друг проблем. В случая е много важно да сме заедно с Германия, Полша и Чехия, когато става въпрос за опазването на въгледобива. Особено Германия и Полша, със сигурност по най-добрия и ефикасен начин ще отстояват интересите на въгледобива си. Присъединени, или не към „Зелената сделка“, съм убеден, че ще защитят интересите си. За да защитим и нашите, ни е нужна максимална информация какво се случва и как работят те, така че мястото ни е сред тях. Защото вечният ни проблем е в „преписването“. Няма нищо лошо в това да препишеш добри практики и разумни стъпки, но за да го направиш вярно трябва да знаеш страшно много, да имаш основата. У нас често чиновниците, заети с тази работа, нямат нужния капацитет и познания, а препишат ли грешно, проблемите се струпват лавинообразно. Дано сега да не е така.
Трябва да се намери справедливо решение за икономиките, разчитащи на въгледобива като основен енергиен източник. Кое е то, не знам. Но знам, че ако държави, особено развиващи се, бъдат принудени силово да се откажат от типа енергетика, който са развивали и срутят икономиките си, това във взаимосвързания свят, в който живеем, не може да не се отрази негативно и на останалите. Разбира се, че трябва да се пази природата. Разбира се, че този отрасъл трябва да се реформира, но това не може да е в ущърб на икономиката. Справедливо изглежда който най-много замърсява, пръв да започне с мерките, свързани с екологията. И досега в Европа това е Германия. 80% от енергетиката на Полша е на базата на въгледобива. В Чехия е същото. На фона на тези големи, нашият комплекс „Марица изток“ е с твърде малък дял – и в европейската енергетика, и в замърсяването. С нашите 3 000 мегавата, отделяният въглероден диоксит от производството им на практика се усвоява от природата тук, по-скоро сме неутрални и сме далеч от сериозните замърсители.
През 1984 година, заради друг ред недовиждане и глупаво преписване, 3% електроенергия не ни достигнах само и затъмнихме цяла България. Представете си 35-40%…? Тогава бях единственият, който писа доклади, предупреждава, но ме обвиниха, че съм черноглед, че не ми се работи, едва ли не саботирам. Едва след време признаха, че съм бил прав. А бях прав просто, защото 27 години съм работил в „Марица изток“. Познавам бранша, възможностите и проблемите на комплекса в детайли. Експертността в толкова тежък отрасъл, може би най-тежкият отрасъл, никога не е достигала. Чух миналата седмица някакви фикции как до 2025 година можело „Марица изток“ да мине на газови котли. Няма лошо, по-чисто е, коефициентът на полезно действие е много по-голям – 55-65%, а сега е 30-тина %, но е просто невъзможно.
През 1988 г. бях на посещение в най-големия им рудник Хамбах в Западна Германия. Той правеше откривка от 1 млн. куб. м за денонощие и още работи. Да, германското правителство има намерение да го затвори, но през 2038 г. Добре е и ние да мислим за след 2040-та година…
Германците казват, че няма да оспорват решението на ЕК, те дават година по година кои централи ще спрат, но същевременно правителството им прие решение на всички конвенционални мощности да бъде направена компенсация в размер 40 милиарда евро. Държавата ще помогне прехода. Може ли нашата държава да направи същото? Не мисля. Това са милиарди инвестиции, които България няма как да отдели. Далеч по-ниска би била цената в следващите години да се инвестира в разработки и възможности – има такива, за по-добри пречиствателни инсталации в ТЕЦ-овете. Ако някой иска от нас в такива кратки срокове преустройство на газ, ами да ни даде парите. Визирам ЕС.
Нашите въглищни мощности са около 6 пъти по-малко, отколкото в Германия. Ако разделим 40 милиарда на 6, това прави около 7 милиарда евро. Кой ще даде такава сума, пропорционално на централите на „Марица изток“ и на техните инвеститори, да ги подпомогне да се откажат от въглищата и да тръгнат към преустройство на газ? И не съм сигурен, че тези средства ще стигнат. Поляците директно поставят иск за 50 милиарда евро от ЕС.
Искам да мисля и вярвам, че горкичката Грета Тумберг с чисто сърчице се бори за по-чиста околна среда, но и съм убеден, че я използат и хора с не толкова чисти сърца, които не биха имали нищо против да сринат икономики и да преразпределят енергийния пазар. Учените също са разделени почти 50/50 относно това кое и доколко въздейства на климата, или става въпрос за нормалната на Земята цикличност в климата. Все пак колкото по-рано започнем да работим за опазване на природата, толкова по-добре, без значение дали дейността ни толкова пряко и толкова много влияе на самия климат. Но не с крайности, не с унищожение, ликвидиране, забрани – което винаги ни е най-лесно, но е и най-унищожително, а с търсене на научни решения и подобрения. Светът се развива толкова бързо, че съм убеден – само след 5-10 години ситуацията с въгледобива и топлоцентралите ще е съвсем различна от гледна точка на екологията. Стига дотогава да не сме съсипали ресурсите и енергийната си система и да сме се обрекли на бедност и изостаналост.
– Нека Ви задам и още един въпрос, макар и извън темата за въгледобива, но пък съвсем в темата за бизнеса и бизнес средата. Въпреки най-черните прогнози германската икономика завърши годината на +, макар и малък. Означава ли това, че икономическата криза, сварзана със стагнацията засега ни се разминава, или ще е поне по-лека от тази през 2008 г.?
– По едно си приличат икономическите кризи от началото на 20-ти век досега – започват винаги от САЩ, от възлов икономически сегмент, който се разпада – дали имотните балони, дали банковата сфера… Бях потресен, когато министър-председателят ни по време на предишната криза – Сергей Станишев заяви, че тя няма значение за България. Нашета икономика била затворена и кризата в целия свят нямало да ни се отрази. Не съм и допускал, че е възможно в 21 век, управляващ държава, да каже подобно нещо. Отрази се, разбира се и то толкова здраво, че още в редица сфери не можем да стигнем предишните нива. България е част от света и икономиката й, особено пък като член на ЕС, е част от икономическата система на Европа и света.
От 2008 година насам българският бизнес много научи. Не мисля, че някога вече криза ще ни застигне така неочаквано за повечето хора. Всички сме много внимателни. Много внимателно наблюдаване процесите и вземаме предохранителни мерки авансово. Не мисля, че в момента ни заплашва сериозна криза. Не и докато икономиката на САЩ не само е стабилна, но и според всички анализи се развива възходящо. Да не забравяме обаче, че днес има още един голям играч и това е Китай, а китайската икономика е с все по-нисък ръст на развитие и показва някои обезпокоителни тенденции. Китай е най-големият бизнес партньор на Европа. Все пак към момента не може да се говори чак за стагнация.
Трябва да наблюдаваме много внимателно Китай. И да проумеем, че „кихне“ ли Китай, много икономики ще се разболеят направо от „пневмония“ и … „епидемията“ ще тръгне.
