Франк Улрих Монтгомъри е председател на Съвета на Световната медицинска асоциация. Той е бивш президент на германския лекарски съюз и настоящ негов почетен председател. Роден е през 1952 година в Хамбург, радиолог.
В първи онлайн разговор с кореспонденти от чуждестранни медии, сред които и „Клуб Z“, той отговори на най-горещите въпроси около пандемията от COVID-19. Сред тях:
Има ли германско чудо? Защо в Италия починалите са толкова много? Помагат ли маските? С какво този вирус е по-опасен от всички останали? Кой метод за справяне с пандемията е успешният и др.
Професор Монтгомъри председателства 114 лекарски организации от 114 държави, което му дава добър поглед върху това, което става в тях в момента.
„Имахме няколко важни предстоящи конференции, но всички са отменени и сега провеждаме срещите си онлайн. На всеки час или два имаме заседания – и на световно, и на регионално ниво. Тази пандемия има едно голямо предимство – внезапно се оказа, че можем да работим дигитално много повече, отколкото допускахме“, каза професорът и цитира известна немска поговорка: „Колко много може да направим, когато уж няма вече какво повече да направим!“
Ситуацията в света в момента проф. Монгомъри обобщава чрез три модела на реакция.
1. Класически вариант на реакция
Това са китайският, американският, английският модел. Дълго време да се крие главата в пясъка и когато събитията вече ни се стоварят с пълна сила и не могат да бъдат избегнати, се взимат спешно изключително строги мерки.
„Италианската реакция също е в тази група, защото аз твърдя, че италианците дълго време не забелязваха, че вирусът е вече при тях. От там идва и невероятно високият брой починали там. Тези числа не могат да се обяснят само с лошо състояние здравната система – в Северна Италия тя изобщо не е на ниско ниво всъщност. Тези мрачни числа са по-скоро израз на проблема на знаменателя и числителя“, каза председателят на съвета на Световната медицинска асоциация и обяснш, че знаменателят – това е броят на заразените общо, като се смята, че в Италия той е поне 5 до 20 пъти по-висок от това, което към момента се измерва.
„Тази разлика се дължи на тестовете, които ползваме към момента. Засега можем да доказваме наличие на вируса в гърлото, но нямаме достоверни тестове за антитела, които да ни покажат колко души са преболедували и вече са с имунитет. Тоест ние не знаем какъв е реалният брой на хората по света, които вече са прекарали болестта. А този брой със сигурност е огромен и се отклонява значително данните, които имаме. Надявам се, че ще разполагаме с масов такъв тест през втората половина на годината. Но дори и тогава ще можем да разполагаме с него технически, но не и да изследваме бързо всички на планетата, дори богатите държави нямат капацитета за това“, каза професорът.
2. Вторият модел на реакция – държави, които решиха, че колкото по-бързо преминат през болестта, толкова по-добре
Тези държави смятаха да защитят само рисковите групи – възрастни и болни хора, а останалите да не бъдат поставяни под карантина. Не си затвориха училища, не спряха индустрията си. Към този модел първоначално се ориентира Великобритания, САЩ също, но бързо се наложи и двете страни да отидат към първия модел.
„В нашите очи вторият модел на реакция е високорисков, защото скоростта на разпространение на този вирус за нас надхвърля всичко, което сме познавали досега. Тази тактика може да се приложи при вирус, който има много по-бавно удвояване на случаите на заразени. Ние, лекарите, говорим за числото R0. Стойността зад R ни дава броя на хора, които един заразен инфектира, без да прави нищо. При обикновен грип това число е 1,2-1,3, тоест един заразен инфектира 1,2 до 1,3-ма души. При COVID-19 R0 достига 3 до 5 души. Това не може да бъде поето от която и да е здравна система. От самото начало предупреждавах, че този модел е дълбоко погрешен“, посочи Монтгомъри.
При втория модел обикновено следва отказ от него и бързо преминаване към изолиране на огнищата на епидемията. „От една страна тази изолация спира прехвърлянето на заразата на други места, но от друга страна не знаем какво се случва вътре в тези огнища. Това се случи в Италия“, смята той.
3. Третият модел са страните, които реагираха като Германия.
„Не мога да бъда заподозрян в излишно хвалене на германския министър на здравеопазването, но при този проблем той реагира своевременно. Още в средата на яунари Германия започна да се подготвя за това, което идва към нас. Министър Шпан преработи плановете за пандемия заедно с министрите на всички провинции и се започна усилена подготовка на медицинските екипи, удвояване на броя на интензивните легла и нужната апаратура. През януари ние имахме 28 000 интензивни легла, днес те са 50 000, като 30 000 са оборудвани с дихателна апаратура. Това е причината днес Германия да е по-добре подготвена за пандемията. За сравнение – Англия има 4 000, Испания 4 400, а Италия 5 000 интензивни легла. Въпреки тази подготовка обаче и ние се притесняваме от покачващия се брой заразени.“
Професорът има и доста критично отношение към полевите болници, които се подготвят навсякъде в случай, че епидемията започне да се разпространява експлозивно.
„Видях, че много страни се опитват да компенсират липсата на легла с полеви болници, които приличат на болницата на Алберт Швайцер в Конго преди 100 години. В Германия също подготвят панаирни палати по този начин, но аз се надявам, че никога няма да се наложи да ги ползваме. Към настоящия момент ние имаме дори твърде голям капацитет, с който очакваме болните. Това ни дава възможност в момента да докарваме болни от съседни държави. В моята болница в Хамбург също приемаме болни от Франция и Италия. Но аз лично очаквам Германия да достигне пика чак на Великден. За първи път в живота си не се радвам на прогнозата за хубаво време на Великден“, каза лекарят.
Най-горещият въпрос сега е кога ще можем да излезем от карантината. За съжаление конкретна дата не може да се назове, защото тя е функция на взетите мерки и резултата от тях, уточни професор Монтгомъри:
„Тоест ние не можем да посочим дата в календара, а условията, при които бихме могли да започнем връщане към нормалния живот. Канцлерът Меркел е права, когато казва, че до 19 април нищо няма да се промени“.
Кога ще се промени? На този въпрос професорът също има отрезвяващи отговори:
„Първо, ние няма да успеем да предотвратим разпространението на заразата сред населението. То ще спре чак, когато имаме ваксина срещу вируса или броят на преболедувалите е достатъчен, за да се създаде т.нар. стаден имунитет. Едва тогава ще можем да се отпуснем и да кажем, че сме победили болестта. Дотогава мерките са задължителни.“
Всъщност мерките дълго време няма да отпаднат изцяло, но ще бъдат заменяни с по-леки или по-строги – в зависимост от развитието на болестта и скоростта на заразата.
„За мен, макар че и тук има научни дискусии, за забавяне на скоростта ще се говори, когато удвояването на заразените се случва на 10 и дори на 14 дни. Звучи стряскащо, когато казваме удвояване на заразените, но това удвояване включва всички заразени дотук, а от тези заразени ние имаме все пак и оздравели. Тоест, когато имаме удвояване на случаите на 14 дни, ние със сигурност ще имаме достатъчно легла в интензивните отделения за хората, които ще имат нужда от тях. Дали 10 или 14 дни е по-удачно не мога да ви кажа конкретно, защото по този въпрос все още се водят дискусии и аз самият не знам, но скоро ще има яснота.“
Мерки, независимо дали леки или затегнати, обаче са смърт за икономиката. Все повече държави представят своите стратегии за връщане на икономиката към живот. Проф. Монтгомъри откровено казва, че като лекар неговият приоритет е животът преди парите, но е напълно наясно, че този приоритет не може да бъде поддържан дълго време:
„От парите все пак зависи и дали имаме здравна система. Затова смятам, че вероятно скоро ще се започне поетапно отваряне на обществото, като е възможно това да започне от най-ниско рисковите групи. Учениците. Тоест преди да отворим предприятията, трябва да отворим училищата и детските градини, защото от опита ни досега при децата има изключително нисък риск от тежко протичане на болестта.“
Дали виждането на професора ще е и виждане на правителството в Германия, предстои да се разбере. Засега Германия планира да отвори училищата на 20 април, но решение за това ще се вземе след 14 април. В Исландия се работи по този модел, като училищата са отворени на смени и децата ходят само по три дни на училище на първо време, за да може да бъдат разделени на по-малки групи и да се ограничи събирането им на твърде големи маси. Има и противници на тази тактика, тъй като, макар и с нисък риск, все пак и деца боледуват, а в някои – отделни засега случаи – умират от вируса.
Смята се, че за да се отвори обществото – трябва да има масово тестване за COVID-19. Това обаче на този етап е твърде нереалистично, смята професор Монтгомъри. Дори и Германия не може на този етап от болестта да си позволи широко тестване на хора, каквото си е позволявала преди болестта да избухне с такава сила.
„Не мога да кажа защо ние, германците, сме толкова влюбени в тестването. Но е факт, че у нас съвсем рано бе създаден огромен капацитет за провеждането на тестове. Допреди три седмици тествахме в рамките на една седмица два пъти повече хора, отколкото в САЩ тестват до този момент изобщо. Това предимство вече се губи, защото тестовете все пак са сложни и далеч не са евтини – един струва към 100-150 евро. По тази причина в Германия имаме вероятно най-реалистичен поглед върху реалния брой инфицирани“, смята лекарят.
Случаят Китай
Може ли да се разчита на данните от Китай е друг въпрос, който занимава не само научната общност сега. Без да отправя обвинения или критики, професор Монтгомъри също е скептичен.
„За мен тези данни са абсолютна безсмислица. Но съм в лоша позиция да критикувам, защото и нашите числа са безсмислица. Никой не знае какви са конкретните данни. Не знам дали китайците нарочно са манипулирали техните. Но ние всички правим изчисленията си на базата на несигурни данни. Лесно е да кажем, че китайците лъжат, но ние не знаем по-добре от тях“, призна той.
Какво всъщност знаем за вируса?
Всъщност от една страна се знае много малко, от друга страна – никога досега в човешката история един вирус не е бил идентифициран, дешифриран и атакуван с различни средства в различни проучвания за толкова кратък период от време.
Смята се, че вирусът се е появил някъде през миналото лято и най-вероятно е преминал от прилеп на човек, потвърди и професор Монтгомъри. Едва в края на януари вирусът е изолиран и получава свое име – COVID-19. Как точно се разпространява, по какъв начин протича болестта в различни общности и при различни мерки – всичко това все още е въпрос на наблюдение, а знанията, които специалистите имат към този момент, са моментна снимка. Затова и няма категоричен отговор дали веднъж преболедувалите имат доживотен имунитет.
„Ние просто още не познаваме този вирус и не знаем как ще реагира. Останалите познати ни коронавируси дават пожизнен имунитет. Но грипните вируси не дават такъв, при тях се губи част от имунитета. Те реагират на нашите антитела и мутират частично, затова се сблъскваме отново с тях. Коя тактика има този нов коронавирус е въпрос, на който никой не може да отговори. Всъщност почти няма лаборатории, които да могат да работят с целия вирус, защото това не е безопасно и не е лесно той да бъде изолиран.“
Засега се смята, че имунитет се придобива поне до края на пандемията. Появилите се съобщения за отделни хора в Китай, които карат болестта повторно, бяха отречени и отдадени по-скоро на непълно излекуване на пациентите.
Италия, Испания и статистиката
Друга загадка около вируса засега е защо в Италия и Испания умират толкова много хора. Според професор Монтгомъри има поредица от причини, за да се стигне дотук. Допуска, че донякъде е и въпрос на начин на водене на статистиката.
„Всеки починал в Италия, който е положителен за вируса, се брои за починал от вируса. Но все пак, ако видим средната възраст на хората, които си отиват, тя е доста над 80 г. И изниква въпросът колко от тях са си отишли не ОТ вируса, а СЪС вируса. Защото те имат и различни болести, някои от които също водят до смърт. Това може да е част от обяснението за изключително високата смъртност в Италия. Това са просто необясними за нас разлики – в Германия имаме смъртност от около 1%, а в Италия – 12-13%. Такава разлика може да се обясни само с изключително лошо състояние на здравеопазването, а в Италия все пак не е такъв случаят. Даже точно в Северна Италия има изключително високо развита здравна система, напълно сравнима с германската“, затрудни се с отговора на конкретния въпрос професорът.
Но дали пък в Германия има някакво чудо, което поддържа броя на починалите сравнително нисък – въпреки високият брой заразени.
„Можем да говорим не за чудо, а за ефективност. Германия започна да тества много рано много широк спектър от хора. При тези, които са влезли тогава стаситиката като заразени, има страшно много съвсем леки случаи. Други държави тестват само хора със сериозни, тежки симптоми. При нас бе възможно първоначално да тестваме всеки с леко неразположение, просто защото започнахме много рано да проверяваме и имахме свободен капацитет. Ниският брой смъртни случаи не бих казал, че се дължи толкова на качественото ни здравеопазване, защото ние всъщност нямаме много хора в сравнение с други държави в интензивните отделения. А се дължи именно на това, че започнахме да тестваме навреме. Но това предимство ще се загуби с напредване на болестта.“
Всички видяха клиповете на лекари в Италия, които разказват драматични истории и се борят за живота на всички, но и за своя собствен. 8000 лекари и медицински сестри са починали от болестта. Български лекари също отказват да работят с болни, ако нямат достатъчно защита. Страхуват ли се и германските лекари?
„В Италия починаха страшно много не само лекари, но и медицински сестри, защото не им се подсигуриха елементарни предпазни средства. Страхът на колегите е напълно основателен. И германските колеги се страхуват, защото това е и най-големият провал на тази пандемия – липсата на елементарни защитни маски и облекла. Това е ужасно и ние в Германия също проспахме това – каква огромна нужда имаме по време на пандемия от маски и защитни облекла. Сега и да се ядосваме, не помага. Но ще трябва да помислим много добре – един ден, когато всичко това отмине, не сега, но един ден, на спокойствие, ще трябва много добре да обмислим дали е редно да продължим да оставяме производството на такива важни продукти на други държави. Защото когато при тях настъпи криза, както сега стана в Китай, ние изведнъж оставаме с отрязан достъп до най-нужното ни към този момент. Същото важи и за базовите съставки за лекарства.“
Страх обаче изпитват не само лекарите, а и пациентите с болести, различни от коронавирус. Германия, както повечето европейски държави, също отложи всички планирани операции, не приема за неспешни лечения.
„Опасявам се, че когато пандемията отмине и започнем да смятаме щетите, ще имаме и щети при хора, чието лечение е било забавено или отложено. Но няма как да се справим иначе с вируса към този момент“, призна професорът.
С маска или без маска?
Хамлетовски въпрос на тази пандемия се оказаха маските. Има ли нужда от тях или не? СЗО дори промени становището си, като дълго време не ги препоръчваше за масово ползване, а сега вече ги смята за полезни.
Професор Монтгомъри също не е категоричен привърженик на носенето им с цел предпазване, а по-скоро като социален ангажимент към другите. Германският институт „Роберт Кох“ дълго време се въздържаше от препоръка за носене на маски, но промени позицията си, след като това направи СЗО. Въпреки това подчертава, че основното предпазно средство остава дистанцията и миенето на ръцете със сапун.
„Чисто научно маските, които всеки си шие сам, не помагат. Ако не сте болен, те няма да ви помогнат да не се заразите. Но за мен те са израз на социален ангажимент, защото при тази болест дълго време не знаем сами дали сме се заразили и слагайки маска, ние предпазваме евентуално другите. Макар че споровете по тази тема са именно заради това – маската задържа вашата слюнка, но това пък повишава концентрата на вируси в нея и когато слагате и сваляте маската, вие замърсявате ръцете си и може да пренесете вируса по друг начин. Има и психологически момент – маската създава у много хора чувството, че са сигурни и те не спазват дистанцията от 1,5 метра, а тя е най-важната всъщност.“, заяви професорът. – „Специалните маски за медицинския персонал са друг тип – те са направени така, че да не пропускат опасни зарази, но с тях се диша много трудно. Така че е добре хем да ги оставите все пак на разположение на медицинския персонал, хем с тях трудно ще се придвижвате цял ден.“
Пандемията постави света и преди редица проблеми от съвсем различен характер. Една от темите, които се обсъждат и сега горещо, е за правата на хората и ограничителните мерки. Докъде държавата може да стигне, за да защити населението от зараза?
Според професор Монтгомъри концепцията на познатото действие при епидемии сега е обърната. Досега законите позволяваха в карантина да се поставят високо заразни хора, които представляват потенциална опасност за здравето на хората. На тях де факто им се отнемат права по този начин. Сега този принцип е обърнат, смята той, и в карантина се поставят здрави, но рискови поради възрастта си хора, а вероятно заразените, но млади, имат свобода на придвижване.
„Това и философски, и юридически е доста спорно и вероятно ще бъде тема един ден. Аз не съм юрист, но мога да си представя, че конституционните специалисти ще подложат на критични дискусии това решение“, каза той.
Друг много важен въпрос за обсъждане след пандемията е как трябва да се организират здравните системи и удачен ли е пазарният метод:
„Ние, германските лекари, водихме сериозни битки през последните години със здравните икономисти и здравните каси, които ни обясняваха, че харчим твърде много и няма смисъл от разходите ни. От тези специалисти през последните седмици досега не съм чул и един коментар“, отбеляза в заключение германският професор.
