През погледа на главния редактор: Кметът Живко Тодоров се срещна с протестиращите край Летище Стара Загора

Кметът Живко Тодоров се срещна с протестиращите, за да разговаря с тях. Изчака ги любезно да поскандират – не особено убедително: „Оставка! Кога? Сега“, след което им предложи да входират писмо до Община Стара Загора, че поемат ангажимента (да се обозначи организаторът, за да е ясно кой поема отговорността) при излизането им и преминаването през пътен възел-„детелина“ на АМ „Тракия“ да не блокират магистралата.

А да блокират магистралата е абсолютно незаконно – АПИ го обясни не веднъж със съответните законови документи. И не право, а задължение е на органите на реда да отстранят по всякакъв начин хора, излагащи на риск пътуващите по републиканската пътна мрежа, веднага.

От своя страна кметът ще поеме ангажимента да посредничи на базата на това писмо между протестиращите и органите на реда.

Той им обясни, че е при тях, защото не може Стара Загора и регионът да бъдат заложници и да се възпрепятства движението на хиляди граждани, не само защото наличните в лагера протестъри са едва тридесетина, а защото демократичните механизми изключват едни хора да нарушават правата на други хора. Увери ги, че имат своето право да протестират, но то не е по-голямо от правото на останалите спокойно да се придвижват, да ходят на работа, на почивка и т.н.

„Защо никой не ни е казал, че трябва да направим така“, бе въпросът на някои от хората на лагер край Летището?

Интересно кой трябва да им каже как да си отработят законово протеста, освен правно грамотните сред тях, ако има такива. Нима очакват полицията и администрациите да ръководят стъпките на протеста? Нали си имат „отровното трио“?

След това протестиращите поискаха от Живко Тодоров да им уреди среща с Бойко Борисов. Съвършено правилно кметът отказа подобен ангажимент, който не се включва във функциите му нито на кмет, нито на член на ИК на ГЕРБ.

Между другото, при официално искане за среща – пак входирано по надлежния ред в Министерски съвет, такава най-вероятно ще бъде приета от премиера – той си пада по такива срещи.

Просто спазвайте правилата и законите, бе хора! Е, да, не ви се ще, защото е къде-къде по-сладко и „героично“ да обявиш гражданско неподчинение, вместо да влезеш в реален диалог, но ако наистина искате диалог, а не насилие – няма как да се мине без спазване на досадни правила и процедури.

Между другото „отровното трио“, плюс другите неколцина еднолични лидерчета на части от протеста, които не са от вдъхновени за промяна млади, или по-стари хора, никога няма да позволят на старозагорските протестъри цивилизован подход и диалог.  Цивилизован подход и диалог дори на част от протестиращите, веднага би осветил като с прожектор няколкото дребни, но фундаментални проблема на триото и микро лидерчетата:

    1. Искаш оставки на правителство и главен прокурор – пак да повторим, второто е невъзможно и незаконно, според наличната Конституция – за да проведе веднага ЧЕСТНИ избори сформирано от президента служебно правителство:“ А стига, бе! Колко от останалите българи, според вас ще се вържат?“.
    2. Искаш Велико народно събрание. Добре, ама не може да го искаш. За да бъде свикано такова трябва да гласува 2/3 от българския парламент – няма как да го поиска някой от улицата, пък даже и президента, колкото и да му се ще президентска република. А защо му се ще не е ясно – дори и той би трябвало да съзнава, че втори мандат вече може да му се получи при пълна липса на други кандидати.

И още нещо – всъщност едва ли някой от организаторите на протестите иска наистина Велико народно събрание. То има 400 депутати. При сегашното разпределение на политическите сили, да гадаем ли кой ще има мнозинство, а вече и силата да промени Конституцията, както счита за най-добре?

Все повече се очертава огромна разлика между наистина ентусиазираните млади хора веднага да променят нещата и многоглавата хидра на протеста – с многото глави и главички, която иска две неща – едричките глави – да покажат на своите господари, че се борят за силата, интирисшти и позициите им, нищо че са подсъдни за най-различни престъпления, а по-мъничките глави – че големите в политиката трябва пак да ги приемат за политически фактор. Вторите сами проиграха шанса си като искат нещо реално да го направят при 7 свои министъра във възлови министерства… Тогава им се стои по-забавно, пък то си е и така, да минат в опозиция и да протестират, вместо дса бачкат. Тук е мястото и най-дребното въпросче: Защо като правосъден министър на България Христо Иванов не се пробва ако не да направи стъпка напред, поне да постави въпроса с плажа на Росенец? Ами щеше да го реши проблема с този плаж, не сега – вече като не министър, да го бутат някакви бодигардове, на които като министър би могъл даже да заповядва. Ама не му се ходеше на плаж като правосъден министър и това е.

Както и да я мислим, колкото и едни да са ни симпатични, а други – антипатични, няма начин да си позволиш да излезеш от действащите струкри и инструменти на демокрацията и това да доведе до нещо добро. Далеч по-умни отдавна са казали, че демокрацията съвсем не е панацея, но поне засега нищо по-добро не е измислено. Различното от нея го виждаме как действа в едни други страни на изток, в които никой не ще да иде – нито да учи, нито да емигрира.

И в този смисъл – единственият нормално, демократично и дори дипломатично действащ днес, бе кметът, колкото и да не им се иска на протестиращите да го приемат. Отстрани прекалено ясно лъсва адекватното и неадекватното поведение. На мен ми се ще страхотно симпатичните протестиращи в Стара Загора да успеят да се дистанцират от хидрата и да се превърнат в друг – мислещ, планиращ и предлагащ център на един друг национален протест, от какъвто наистина има нужда.