Разорен и забравен, на 66-годишна възраст си отиде бившият футболен бос и банкер Христо Данов. Пловдивчанинът умрял от COVID-19, окончателно съсипан от живота и алкохола. Последните години Данов прекара в боледуване, макар и да се оплакваше само на най-близките си. Милионер в миналото, бившият шеф на „Агробизнесбанк“ завърши живота си с 250 лева пенсия по болест.
Бедите на известния „пловдивски брокер“ започнаха още преди около десетина години. След като излезе сух от делото за фалита на банката, Данов дори осъди държавата в Страсбург за 6000 евро заради прекарани година и половина в затвора и под домашен арест, пише https://www.flagman.bg/. След това тегли заеми и завъртя бизнес с оранжерии за краставици в карловското село Баня върху площ от 120 декара. Според плана му, те щяха да се отопляват с топлата минерална вода в курорта. Спирането на средствата по програмата САПАРД по времето на Сергей Станишев обаче осуети всичко, а банките си потърсиха кредитите. В крайна сметка бизнесът му фалира през 2012 г., а цялото му имущество, в това число и вилата в Марково, беше разпродадено за уреждане на сметките. Днес оранжериите в Баня са напълно запуснати, докато при Данов осигуряваха работа на стотина души.
Данов преживял тежко този крах, и изведнъж се сгромолясал. Останал без нищо, само с едно жилище с жена си Вера, бившият президент на футболния съюз и „Ботев“ (Пд) се пропил, разправят негови познати. В последно време почвал с чашката още от сутринта. Сам разказвал, че кара с една пенсия от 250 лв, и само най-близките не са го забравили. Макар и болен, Данов се държал на крака и не давал вид, че има сериозни проблеми.
Приживе Христо Данов твърдеше, че други са предизвикали банковата криза през 90-те години, но пешкира са опрали той и съдружникът му Христо Александров – Салфетката, наричан така заради ресторантьорското си минало. За разлика от Данов, Салфетката беше признат за виновен и лежа в затвора.
Христо Данов произхожда от рода на известния издател, народен представител и кмет на Пловдив Христо Г. Данов. Роден е на 1 януари 1954 г. в аристократичния пловдивски квартал „Гюлбахча“. Завършва немската гимназия в Пазарджик, а след това счетоводство и международен туризъм.
Преди 10 ноември работи в „Кореком“, а след промените оглавява банката. Казваше, че не е от групата на червените милионери с куфарчетата с милиони долари, раздадени от Андрей Луканов. „Смятате ли, че днес щях да съм почти на улицата, ако бях взел прословутите милиони?“, питаше в редките си медийни изяви напоследък обеднелият банкер, който през 90-те години се возеше на ролс-ройс.
Той нашумя във футбола през първата половина на 90-те години, когато оглави пловдивския футболен клуб „Ботев“. Данов накупи ред големи футболисти, сред които дори и Божидар Искренов – Гибона, но така и не видя отбора си по-нагоре от трето място в „А“ група. През 1993 г. той беше избран за вицепрезидент на БФС, а точно преди САЩ-94 оглави съюза след скандала с премиите на националния отбор и последвалата оставка на шефа Валентин Михов. Именно Данов беше водач на отбора ни на световното, където България победи последните два световните шампиона Германия и Аржентина, и се класира чак до полуфинала. Като лично своя заслуга той считаше това, че е успял да обедини тарторите Христо Стоичков, Боби Михайлов, Наско Сираков, Красимир Балъков и Йордан Лечков, изпокарани след загубата с 0:3 от Нигерия в първия мач. Данов имаше и някои скандални твърдения като например това, че тото-мафията е имала пръст в победата на България срещу Франция с 2:1 на „Парк де пренс“ с двата гола на Емил Костадинов. Разправяше също, че в САЩ-94 двамата със Стоичков уредили успеха срещу Аржентина с 2:0 в последния мач от груповата фаза, като използвали приятелството на Камата с Диего Марадона. След САЩ-94 Данов позлати националите след световното, като им раздаде премии по над 200 000 долара. След това срещу огромни суми на ръка привлече в „Ботев“ (Пд) Боби и Наско, но дори и това не помогна поне да спечели Купата на България след загубата във финала с 2:4 от „Локомотив“ (Сф). Това беше втори подобен провал за Дановия отбор. Две години по-рано милионерът закара безплатно над 10 000 запалянковци от Пловдив в Благоевград, за да видят как „Ботев“ губи трофея срещу ЦСКА с 0:1. Спортната общественост го помни и с това, че построи тенис-кортовете на „Локомотив“, които и до днес са най-добрите в Пловдив. „Много хора направиха пари покрай него, но накрая го забравиха“, казват днес малцината му останали верни приятели, пише „Уикенд“.