Живка Кехайова
Публикуваното днес от „Тренд“ социологическо проучване повече прилича на преброяване на временните психични разстройства и процента граждани с IQ около 80.
Но пък тенденциите са добри. IQ-то трудно се променя, но явно временните психични разстройства намаляват при изправянето на българите пред реалните проблеми. С цели 6% – са намалели вярващите, че коронавирусът не съществува. Вероятно това са онези, които лично са го прекарали не леко, или са загубили близки и приятели.
Силно са намалели и онези, които напролет мислеха, че COVID-19 не е по-тежък от лек грип. Само 16% все още са убедени, че с ваксините ще ги чипират. Друг е въпросът защо изобщо им е хрумнало, че са изтрябвали на някого за каквото и да е. Вярващите, че Бил Гейтс стои зад вируса са останали едва 14 % – не че е малко. Направо се е сринал броят на считащите 5G мрежата за развъдник на вируса – 10% и продължава да пада – вероятно ще се закотви около 8-те % българи, убедени, че Земята е плоска.
Казано по друг начин, хората с напълно безотговорно поведение са се преполовили, така че може пък обществото да се консолидира около реално предпазване и борба с болестта. 40% на смятащите корона вируса за биологично оръжие и 52-та %, убедени, че е изкуствено създаден, не са проблем – те така, или иначе знаят, че го има и е логично да пазят себе си и близките си. Пък и към момента едва ли някой е абсолютно точно наясно със същността на COVID-19.
Според психолозите отричането на съществуващ проблем е начин на някои хора да се предпазят от стреса и страха.
А се радвам, че реалността е по-силна от самозаблудите, защото самозаблудите винаги са опасни.
Не, COVID-19 не е нито най-опасната, нито най-смъртоносната болест на света, но явно е достатъчно опасна, за отнеме твърде много животи и да постави на изпитание човечеството в най-уязвимата му същност – човечността и хуманността. Защото ако с безхаберие допуснем дори един живот да си отиде поради предотвратими причини, сме разрушили част от ценностната система, правеща ни достойни хора. Истината е, че вече го направихме. Единственият шанс да опазим значимостта си като вид, е да спрем с глупостите и да изкупим вината си спасявайки – кой със знания и можене, кой с непречене, кой просто с дисциплина и отговорност – ако не пред себе си, то заради другите.
