Манталитетът се изправя за продължително историческо време
Заклинанията срещу соца са от примитивните и магически времена, но са заплахи и опит за психическо насилие, казва пред Faktor.bg социологът и автор на книгата „Дългата нощ на комунизма в България
Интервю на Васил Василев
Проф. Фотев, защо след 30 години има все още хора, които търсят Тодор Живков и повтарят рефрена „друго беше при Тато“?
– Въпросът е много сериозен. Трябва да се влезе дълбоко във феномена. Реката не е плитка. Моята книга „Дългата нощ на комунизма в България“ беше подмината с гробно мълчание, но Даниела Горчева пусна във Фейсбук една глава и се оказа, че не всичко е загубено в доста мътните времена. В тази книга обосновавам теза за имплозията (както става с болния от рак) на тоталитарно-комунистическата система. Големите поврати в човешката история са били експлозивни. За пръв път радикалната промяна се осъществи имплозивно. Беше абсолютно невъзможно да стане експлозивно, което можеше да бъде самоунищожаване на човечеството. Мисля че чехите изнамериха израза „нежна революция“. Демократичното и разумно човечеството изпита епохално облекчение. Но, за огромно съжаление, не си давахме сметка за мащаба на повредите на обществото, нанесени от тоталитарно-комунистическата система в течение на близо половин век, а за Русия и народите от бившия Съветски съюз по-дълго. Най-тежката повреда е на манталитета на народа, на българското общество. Манталитетът се изправя за продължително историческо време, не може да стане от днеска за утре. Не става хамалски. Нужна е проницателна, решителна и последователна работа на интелектуалния и политическия елит. Посткомунистическите елити у нас, обаче, също бяха тежко повредени, може би още по-тежко от останалата част на обществото. Не оправдавам никого с историческа съдба. Посочвам действителните проблеми. Обичам родината си, която има един от най-красивите езици и много други удивителни неща има, но наричам България, моля за прошка, „страна на некролозите“. Тук не ценят и не чуват умните. А реформаторите мразят. Да, мразят реформаторите. Признават някого след като видят некролога му. Не понасям лигавото „Тато“. Има и други лигавщини. Това не е моят език. Комунизмът е безподобна трагедия на европейското човечество, в т.ч. на България. Комунистическият проект е многопластова и злокобна утопия. Продължават да повтарят, че идеалът бил чист и възвишен. В комунистическия идеал обаче е скрито злото. Посветил съм много време в ония мрачни времена да проникна в тайните на тази утопия, чиято реализация нанесе толкова неописуеми страдания на част от човечеството.
Как си обяснявате парадокса, че след заклинанията срещу тоталитарния режим все още е жива носталгията?
– Заклинанията са от примитивните и магически времена. Бедата е, че енергиите се пилееха и все още се пилеят в заклинания, които след Четвъртата индустриална революция, наричана още дигитална, са досадни архаизми, които вероятно имат някакъв авто-терапевтичен ефект. Не знам. Заклинанията са заплахи и опит за психическо насилие. Аз не вярвам в насилието. От Макиавели знам, че насилието ражда ненавист, а ненавистта тласка към насилие. Политическият и идеологически враг трябва да бъде унищожен, но не физически или по пътя на унижение, а с разумни и силни аргументи. Това не е лесно, но не е невъзможно. Демократите трябва да са по-умната част на обществото. В началото по-умната част на българската интелигенция беше на страната на демокрацията. Но методично успяха да я смачкат. Чакалите, чакалите… Новоизлюпените светци.
Кога се „пречупи“ преходът и кои бяха режисьорите да не се сбъднат мечтите на българите в началото на промените?
– Какви режисьори, какви мечти?! Обществото, българското общество не е проста работа. Вместо за режисьори, които пречупили прехода, нека говорят за овчари и овце – това ми звучи по-реалистично. „Дългата нощ на комунизма в България“ ме накара да напиша „Българската меланхолия“, която смятам за една от най-важните си книги. Да се сбъднели мечтите им! Трябва да се разделим с меланхолията. Мечтайте си колкото си искате, но си вършете работата, според изискванията на деня, ако използвам израза на Макс Вебер, казан в друг контекст.
В своята книга пишете за второ, трето и до девето коляно репресирани. Продължава ли фалшифицирането на историята и подмяната на събитията?
– Пиша за това в „Дългата нощ на комунизма…“. В никоя друга комунистическа страна не са преследвали до девето коляно. Това беше изключително ефикасен механизъм на БКП и тоталитарната комунистическа държава да държи в подчинение. Варварска хватка. Ти може да си готов за каузата си да дадеш живота си, но е чудовищно, заради своите убеждения да жертваш децата и близките си. Не искам да слушам басни. Абсолютно неуместно да ми напомнят за Авраам. Ако някои фалшифицира историята и подменя събитията ние останалите не трябва да блеем, да се вайкаме и тюхкаме.
Църквата винаги е била водеща в историята ни. Кой изгони вярващите от храма?
– Вярващите, вярващите да му мислят. Няма такава земна сила, която може да сломи вярата на вярващия. Първите християни и по-късно са били много по-жестоко гонени. Проблемите са други. Ако Бог не е жив в сърцата ви, вие сте за окайване. Чуйте ме добре, какво ви казвам. Но човек не е сам. Всички сме длъжни да се грижим за върховните ценности в този грешен свят, да се грижим повече отколкото за себе си самите. Няма да ви кажа „трябва“, но мога да ви кажа какви ще бъдат последиците, ако сте избрали грешния път, който не води никъде. Избирайте! Само вътрешно свободния човек може да е себе си. Другото е непоносима пустота.
Спорим със Северна Македония за историята. Познаваме ли достатъчно обективно самите ние събитията, които са се случили през последните 70 години от двете страни на Вардара?
– Европейското изследване на ценностите (European Values Study) е мега проект, който обхваща в началото, първото изследване/вълна (1981) няколко западноевропейски страни, провежда се в интервал от десет години като разширява обхвата си. България е включена при Втората вълна (1990). В Четвъртата и Петата вълна са включени вече 47 европейски страни, включително Турция и Русия. В Петата вълна включих блок от въпроси към единната за всички страни анкетна карта, отнасящите до отношението и нагласите на пълнолетното население на България към другите страни от Югоизточна Европа. Когато получих обработените данни бях буквално смаян от настъпилите промени в българското общество. В България е настъпил фактически краят на балканизацията, както се изразявам. Около 80 % са позитивните нагласи на нашето пълнолетното население към отделните страни от региона и съседите. Най-високи са положителните стойностите по отношение на Северна Македония. Тук не мога да се впускам в подробен и дълбочинен анализ на данните. Не е без значение обаче кой какво говори в медиите. Манипулирането на общественото мнение не е за подценяване. Доверието се гради трудно, но се руши сравнително лесно от безотговорни и глупави хора, които имат привилегирован достъп до медиите. Северна Македония има трудни проблеми с нейното късно и много комплицирано национално конституиране. Ние не трябва да се отнасяме високомерно и менторски. Не трябва да сме безразлични, когато примитивни хора у нас тласкат страната ни назад към балканизацията. За съжаление Северна Македония е все още в плен на балканизацията. На братята трябва да се помага по братски не с глезене, а строго, честно и с обич. Не случайно се позовах на Петата вълна на Европейското изследване на ценностите. За достоверността и представителността на данните залагам целия си международен авторитет на учен. Проблемът не е в голямото мнозинство на българските граждани, а в тези които вземат колективно обвързващи решения и до всички с достъп в публичния форум на обществото.
Кой и какво се опива да премълчи от тъмните времена на тоталитарния режим?
– Да ги посочвам ли? Не, това не е моя работа. Публичният форум на демократичното обществото не е трибунал. Важно е да търсим и да поставяме действителните проблеми на днешния ден и да се опитваме да правим света малко по-добър или ако можем да го възпираме да не става по-лош. С въпроса съм се занимавал по-обстойно в моята книга „Граници на политиката“. Тъмните времена на тоталитарно-комунистическия режим не могат да остават в забрава, защото е много тежка цената на забравата за днешните и идните поколения. Тази памет е нужда за да диагностицираме днешното време. Аз имам дистанцирано отношение към пост-модернизма, но големите пост-модерни мислители са казали на днешното човечество много важни неща. Не може да се разчита, както е било в предходните епохи, много на миналото като опит. Но трябва да умеем да разпознаваме преобразените демони на миналото в настоящето.
Ще успеят ли русофилските партии да надделеят и да променят курса на страната ни, как можем да се опазим от подмяна в историята ни?
– Човешката история е камари от човешки глупости. Тъй че да си отваряме очите. Днешните русофилски партии в България са скръбен факт. Те са анти-български. В многовековната си история България е правила все погрешен избор. Най-после през последните десетилетия направи правилен избор като стана член на НАТО и Европейския съюз. Главната цел на въпросните партии е да върнат страната в безпътицата. Великата руска култура е неделима част на европейската култура. Тази култура е антагонистична на руската имперска политика. Не е време за компромиси с политическото двуличие. Искам да виждам България на свободата, националната гордост и достойнство. Днес ние сме несравнимо по-силни от когато и да било по-рано в нашата дълга и многострадална история, защото сме интегрална част на Европейския съюз. Ние сме европейска страна. Ние сме в Европа и Европа е в нас.
Публикувано със съгласието на Faktor.bg
