Живка Кехайова
След като оповести избори на първата възможна дата – 28 март, президентът Радев днес започва разговори за насрочване на парламентарните избори за по-късна дата.
Първоначалното му решение шокира сериозно най-вече партньорите му, както добре си спомняме. БСП скочи срещу толкова близка дата – първо, защото юридически още не е приключила регистрацията на новото ръководство на партията и второ, заради изключително малкото време, което не би дало шанс на БСП да разгърне коалиционното ветрило достатъчно, за да обере гласове извън твардия си електорат. Днес от партията заявяват вече успокоени, че датата ще бъде преместена, как е работа на президента да посочи датата в законовия срок.
Скандализирани скочиха преди месец и представителите на малките партии, както и на желаещите да заявят нов политически проект, защото 28-ми март не им предлагаше не само шанс за изграждане на местни структури, но дори и за регистрация на някои от тях.
Радев проумя, че ранната дата всъщност е максимално подходяща само за ГЕРБ и ДПС. А желанието му да използва срещу ГЕРБ остатъците от протестно настроение, плюс евентуално тежка зима и епидемия, ще са неосъществими. Някои дори заподозряха, че нарочно се опитва да елиминира политически играчи, само и само да не се срещне с Борисов на президентските избори. Проумя също, че след оказаната му за избирането му за президент огромна помощ от ДПС, но при положение, че си „сритаха канчето“ покрай избора на главния прокурор, ДПС няма да застане зад него и наесен. Пък и ДПС не му оставиха място за двоумене след като му поискаха оставката.
Предполагаемата нова дата е две седмици преди Великден, т.е. на 18 април. Едва ли ще отчете мераците на ВМРО за избори в края на май, пък и става прекалено късно самият той да изгради стратегия. Април дава възможност за политически изяви навън, за по-голяма избирателна активност и дори за някой-друг организиран протест, ако пак се върже някой – всъщност винаги има кой да се върже:)
Защо датата е важна за Радев? Защото има твърде много неизвестни този път. Ако в парламента влязат твърде много партии и партийки в непримирими отношения помежду си и правителство не може да бъде съставено, Радев трябва да има време да вземе нещата в свои ръце чрез служебно правителство и да подреди „картите“ максимално добре за собственото си явяване на „изпит„. Ако пък се намери компромис и бъде сформирано правителство, трябва да има време за преговори с останалите извън него за подкрепа – само БСП, с чието ръководство отношенията му също не са бели и чисти, не може да му осигури втори мандат.
За зяпачите като нас отстрани, т.е. за избирателите, остава само едно – да проумеем, че не избираме кой да ни представлява – всички до един политически субекти в България в момента не представляват прослойки от обществото, а интереси, повечето от които – външни. По-скоро ще трябва да преценяваме по какъв начин, съответно кой искаме да ни управлява, не за да спечелим, а за да не загубим прекалено много.
Надявам се за следващите избори, които почти сигурно ще са предсрочни, да се появи най-сетне сериозен проект със заявка, достатъчно обоснована, че да повярваме, че е възможно и да спечелим чрез едно ефикасно и от нов тип управление.
