Живка Кехайова
Един и същ PR ли имат Радев и Цветанов? При това превърнал и двамата в плагиати?
Гафът разкри колегата Миролюба Бенатова. Четейки словото на президента по повод Холокоста, забелязала една особено красива фраза, каквато със сигурност нашият президент няма как да каже, нито пък някой край него да измисли. Още по-шокиращо за нея се оказало това, че Цветан Цветанов дословно повторил същото нещо. И затова проверила.
Публикацията й в профила й във Фейсбук е: Плагиати
И гласи: „“Изглежда, че Цветан Цветанов и Румен Радев (или авторите на техните послания), са преписали
позицията за Холокоста от един нобелов лауреат. Оригиналът на думите е от 2011-а година. Открих това съвпадение след като първо прочетох изненадващото единомислие между републиканеца и президента. Бях убедена, че не могат да измислят, а и по едно и също време, толкова хубава фраза: („Ако сега ги забравим /жертвите на Холокоста/,
означава да ги убием отново“).
Това „съвпадение“ се нарича преписване, плагиатство. Срамота. Думите са на писателя Ели Визел. Казани са на 5 май 2011 г. Писателят и общественик е роден в Румъния, оцелява по време на Холокоста (първо е депортиран в Аушвиц, където губи майка си и една от сестрите си, после — в Бухенвалд, където умира и баща му), а от 1955 г. живее в САЩ.
Ели Визел е автор на над 40 художествени и документални книги. Удостоен е с Нобелова награда
за мир през 1986 година, в знак на признание за неуморната му обществена дейност“.
Тя прилага и факсимилета от позициите на Румен Радев и партията на Цветанов „Републиканци за България“.
Не му стигаше на Радев този резил днес, ами и не друг, а Александър Томов (да си припомним „Кремиковци“, ЦСКА и т.н. в ролята му днес на борец с корупцията) инициира подписка за издигане на Румен Радев за втори мандат от името на движение „Заедно“.
За да станат нещата абсурдно гротескни Томов на пресконференция заяви: „Радев стана естествен лидер на промяната. Целта на подписката е да се постигне максимално възможна предизборна и следизборна консолидация на желаещите смяна на статуквото. Радев е логичното обединяващо звено между нас…“
С други думи – Радев вече не е президент, след обявяването му за знаме и обединяващо звено на различните групи протестиращи, а обикновен кандидат за такъв и то още 9-10 месеца преди изборите. С такива привърженици, на Радев враг не му трябва. Ако приеме тихомълком тази доста странна „номинация“, без публично да я отхвърли, излиза, че наистина още сега се отказва да е президент на всички българи доброволно. Ако я отхвърли, рискува сериозно да разколебае протесният вот, на който разчита за наесен, при положение, че той и без друго е силно фрагментиран.
Предстои да видим ще имат ли акъл тези около Радев да отиграят поне що-годе прилично тези гафове, или ще продължат досегашната традиция – той да напада някой друг, та дано публиката забрави някак за какво е ставало дума, както се опита да замаже снишаването си по случая Навални.
