Живка Кехайова
Всяка година по това време вече се завихрят споровете в социалните медии – Свети Валентин, или Трифон Зарезан. Нещо като БСП, или ГЕРБ? Национална държава, или ЕС? Глобализация, или антиглобализация? „Левски“, или ЦСК?
Май наистина ще излезе прав писателят, че можем да викаме само „Браво“, или „У-у-у“, че имаме само тази нужда и още дори не ни хрумва, че решението е в „и“, не в „или“.
Та така и със светците – пак на отбори го обръщаме, а на тях и не им пука за нашите страсти. Те не са конкуренти. Всеки е направил с живота си онова, което е смятал за правилно, самоосъществил се е и е оставил нещо след себе си – поне името и някаква традиция. Ама единият бил чужд – че колко са онези, които са българи сред светците? Ама бил католически – че колко от светците не са общи?
Даже няма да стигам до темата какво отношение има българинът към светците, чиито и да са те и какъв процент от българите се интересуват от житията им, извън по-скоро езическите ритуали по най-големите, свързани с именни дни празници.
Очаква ни уикенд, в който можем да кажем на хората, които обичаме, че ги обичаме. Не че не трябва да го правим всеки ден, но ето – имаме и повод за това, който може да се превърне в нещо специално. При това можем да го направим с чаша хубаво вино. Какво по-добро?
Да оставим назад „или“ и да се почувстваме човеци с два красиви празника едновременно. Може би пък ще проумеем, че красотата си я има и ако не я виждаме, проблемът е в нашите очи. Кой ли е сложил парченцето лед в тях като Ледената кралица в очите на Кайл?
