Зрелищни победи, много тежки съперници и заслужен триумф. Така може да се опише участието на Радослав Панталеев в 72-ото издание на купа „Странджа” тази седмица.
Бронзовият медалист от последното Световно първенство за пръв път в кариерата си вдигна трофея от най-стария турнир в Европа. Ето какво сподели той пред БФ Бокс във връзка с успеха си.
Радо, честито. Как се чувстваш след този успех?
– Благодаря. Чувствам се много добре. Щастлив съм, защото не беше никак лесно.
Как ти се стори турнира?
– Нямах сериозни очаквания преди турнира, но се радвам, защото направих хубави и тежки мачове и най-накрая спечелих този трофей. Честно казано – нито един двубой не ми беше лек, включително и финалът с арменеца. Конкуренцията наистина бе жестока.
Очакваше ли да вдигнеш купата?
– Не съм си правил някакви сметки, защото не обичам да гледам предварително толкова напред. Вече на полуфинала започнах да мисля в тази посока, но честно казано, не съм очаквал.
Доста тежки мачове изигра, твоята категория изглеждаше наистина като едно мини-световно първенство…
– Да, мисля че имаше и най-много хора в моята категория, така е. Беше много равностойно, действително може да се каже, че си беше като световно първенство. Имаше много сериозни боксьори от няколко континента и в никакъв случай не беше лесно. Тежки, здрави мачове, с доста размени на удари. Имах нужда от такива противници, за да видя на какво ниво съм.
Липсваше ли ти тази тръпка, от реални мачове?
– Определено. Аз имах и проблеми със свалянето на килограми, след всеки мач бях на сауна, допълнително тренирах, ограничаване на яденето. Трябваше да премина през това, за да си върна усещането.
Нареди се до доста легенди, печелейки тази купа. Това как те кара да се чувстваш?
– Щастлив съм, разбира се. Това ми е четвърти златен медал от турнира, но преди това не бях печелил купата и съм много доволен. Радвам се, че оцениха труда, който положих и тежките мачове, през които преминах. За мен е чест, да притежавам един от най-ценните трофеи в европейския бокс.
Мотивира ли те този успех по пътя към голямата цел – Олимпийските игри в Токио?
– Безспорно. Не искам още да мисля за олимпиадата, защото има тепърва да минат няколко месеца, в които да се готвя и да участвам на квалификацията, когато и да бъде насрочена тя. Но със сигурност е една допълнителна мотивация този успех, защото е оценка на усилията и показва, че трудът винаги се възнаграждава.
Какво ти предстои в близко бъдеще?
– Няколко дни почивка, възстановяване, след което ще имаме лагер. Нямаме време за губене, защото тази пролет се очертава да е много натоварена“.
