Живка Кехайова
„Защо да строим мостове?“, „С кого да ги строим?“, „Откъде накъде ще строим мостове с онези другите?“, са няколко въпроса, които задават читатели на вчерашния ми коментар:
През погледа на главния редактор: Днес 44-то НС стана история. Каква история?
Ще отговоря кратко:
- Защото в обозримо бъдеще няма да изчезнат разликите между хората и съответно неразбирането между тях.
Пропастта между умни и глупави, некадърни и кадърни, адаптивни и не адаптивни, мързеливи и предприемчиви… няма да изчезне, при това без да броим съчетанието на горните особености с различни етични, характерови и т.н. качества. Съответно неразбирането на мотиви и действия между различните групи, е неизбежно. Но ако има добронамереност, може пък да се окаже, че разликата в IQ се компенсира от прилики, примерно в схващането за морал, от емоционална интелигентност, от подход към ценното в живота и какво ли не още. Вместо надменност от едната страна и недоверие-омраза от другата, мостът може да бъде общото желание за постигане на по-добро качество на живота изобщо, за решаване на конкретни задачи и т.н. Може да се окаже, че един не адаптивен човек подсказва идеи, безкрайно ценни за адаптивните и предприемчивите. Че един добър човек от която и да е група – връща на земята и към важното, останалите. Мостове…
2. Партиите – различните, в краткосрочно бъдеще няма да изчезнат до една (вероятно само някои, съставени съвсем насипно и като проект по конкретна поръчка). Симпатизантите им също. Нито една партия по време на криза, не само у нас, не е в състояние да отговори на купищата различни интереси адекватно. Добрите общества са онези, в които колкото и различни програми да имат партиите, има принципни политики и приоритети, задължителни за всички – има мостове, на които се срещат и по които вървят заедно.
3. Защото разликата между богати и бедни едва ли ще се стопи, особено в този сложен свят, в който едва ли кризите ще свършат с тази. Дори може да стане още по-страшно – да започне деление на полезни и безполезни. А ако се строят мостове между хората, може да се окаже, че Имането няма особено отношение към хармоничния и щастлив личен свят (следователно и общество), и вместо стена, да се появят общи задачи, общи решения…
4. И най-важно – защото онези другите (с другите качества, с другите идеи) често са хора, които харесваме и обичаме, ако ги познаваме, или са част от семейството, част от рода ни, от приятелите, от колегите…
Защо тогава отказваме да строим мостове с други подобни хора – само защото не са ни близки и не ги познаваме? Колкото и комфортен да е един свят, ако не е свързан с други светове, а е изолиран зад стени, той е просто затвор.
Ще кажете, че описвам утопия? Да, към момента е утопия, но днес и сега виждам само този път и този мост към читаво и стойностно бъдеще. Ако вие виждате и други, споделете ги!
