Живка Кехайова
Проблемът в тези избори е наистина голям, най-вече защото няма общо с духа на българите.
От доста време, с лека лятна ескалация, та и в предизборната кампания в момента, наблюдаваме битка между ултралибералното и популизма. На всичкото отгоре към похода на ултралибералното, подпомагано здраво от вън, се присламчва и класическото ляво (подпомагано също от вън, но по-от изток), за да се опита да свие някой дивидент от модната вълна, защото това е последният му шанс да докосне властта поне за малко.
Популизмът се вижда в чудо как хем да не приеме новите парадигми, хем пак да остане прилично лицеприятен на онези от вън, защото като популизъм знае, че българинът хич не си пада по розова мъгла и производните й, да не говорим за последствията, но пък розовата мъгла определя голяма част от световната политика.
В същото време основната част от електората гледа тази битка, този нов кръстоносен поход, или просто махленско дяркане – ще стане ясно след изборите и остава сериозно дистанциран. А е дистанциран, защото всъщност духът му е много по-близо до консервативното, но пък се притеснява да го сподели публично и изборно, да не би да си признае, че не е модерен. Това не му помага да хареса едните, или другите. На популистите се научи вече да не вярва, а либералите не понася, защото вижда какво се случва по света и то не му харесва.
Ще е интересно да се види кого ще избере за по-малкото зло тази основна част от електората, защото още не притежава зрелостта сам да потърси и открие онова, което отговаря на духа му.