На 5-6 юни в залите на Канев център при Русенски университет „А. Кънчев“ ще се проведе международна конференция със специалното участие на Негово превъзходителство Кристоф Айххорн, Посланик на Федерална република Германия в България, организирана от Българо-румънски интеруниверситетски Европа център на тема МНОГООБРАЗИЕ. Конференцията се организира в рамките на ежегодното Дунавско училище под мотото Дунавско, приобщаващо, основано на европейски ценности, съпричастно и отзивчиво общество.
Елиас Канети получи наградата през 1981 г. за творби, „белязани с широк хоризонт, богатство от идеи и артистична сила“. Когато световната преса съобщи новината, Ню Йорк Таймс отбеляза, че това е първият роден в България писател, спечелил Нобелова награда. Но всъщност идентичността на автора е по-често свързвана с родното му място – Русе (тогава Русчук), град, възникнал преди повече от 23 века по поречието на Дунава.
До края на живота си Елиас многократно се връща към детските си спомени. В „Спасеният език“ (1977) пише за родния си град: „Всеки ден можехте да чуете седем или осем езика. Имаше българи, турци, гърци, албанци, арменци и цигани, заедно с две групи евреи, които се мразеха един друг сърдечно – сефарадите, които говореха ладино, един вид архаичен испански, и ашкеназите.“ Той е най-големият от трима синове в семейство на испански евреи и е принадлежал към малцинство сред малцинства. Културното многообразие, от което е бил обгърнат, слага отпечатък върху по-късните му прозрения за природата на човешкия ум и съществуването на „ирационални“ пристрастия. Израства като полиглот и като ученик на световни култури, включително на нации и групи, които са получавали малко или никакво внимание.
Съчиненията на Канети разкриват тъкмо многоезичното му житейско начало и опита му с различни културни влияния. Той е осъзнал, че това, от което хората най-много се ужасяват, е докосването на чуждостта. В книгата си „Маси и власт“ авторът влиза в ролята на политически философ. Писателят предупреждава, че страхът от това докосване е подобен на страха от смъртта, този страх не позволява на човешкото същество да вижда нищо освен сили на мрака и злото. За първи път пише по темата през 1935 г., само две години след идването на власт на Хитлер. Световните събития накараха всички да се чувстват отговорни, казва той по този повод.
Днес също е време за прояви на отговорност. Различието е етикирано като опасна чуждост. Културното, етническото и религиозното многообразие в Европа след миграционната криза се асоциира за пореден път със страх, породен от съприкосновението с чуждостта. Вярваме, че на страха трябва да се противопоставяме, защото той отново се използва в процеси на секюритизация. Като учени, ние можем да го правим чрез знания. Проект МНОГООБРАЗИЕ ще даде доказателства за такава съпротива. Партньорите по проекта изследват културни общности в Русе и по протежението на река Дунав. Резултатите от проучването ще бъдат споделени с 30 международни студенти/млади специалисти. Лекторите, ролевата игра, специалното участие на Негово превъзходителство Кристоф Айххорн, Посланик на Германия в България, и културната програма са посветени на опознаване на културни Другости без предубеждения и с респектa към техните постижения. Вярваме, че така добавяме стойност към социалното конструиране на Дунавско приобщаващо, основано на европейски ценности, съпричастно и отзивчиво общество. Такова общество признава културно разнообразния човешки потенциал като съзидател на общо споделяното ни минало и като синергия за общия градеж на мечтаното ни бъдеще.
Русенски университет „А. Кънчев“
/ПП/
Източник: http://www.bta.bg/
