Живка Кехайова
„Царува времето, не царят“. – казват грузинците.
И са прави. Един властник или отговаря на времето си и тогава е силен, а понякога и велик, или – не и тогава е вреден. Въпросът е какво се случва, ако самото време не ни харесва. Колко са властниците в човешката история, носили гения да променят самото време?
„Невежеството е бедно, то е просяк – то иска това, иска онова, иска да е учено, иска да го уважават, иска да бъде богато, да има власт. Невежеството върви по пътя на желанието.
Животът трябва да бъде търсене – не желание, а търсене; не амбиция да станеш това или онова – президент на страната или министър-председател, а търсене да откриеш Кой съм аз. Много е странно, че хора, които не знаят кои са, се опитват да станат някой“. – Ошо.
И той е прав. Невегеството винаги ИСКА, но не е способно даПРАВИ. То дори няма правопропорционална връзка с нивото на образование. Проблемът е, че днес невежеството има твърде голяма роля в избора кой да му сбъдне желаното – то само не може. Как тогава да връчим властта на онези, които знаят кои са, които не искат властта – тя просто им приляга. А не я искат, защото имат правилно отношение към нея и знаят, че тя е прекомерна отговорност, изискваща страшно много лични жертви, та се налага направо да ги натоварим с нея?
С невежеството като фактор в избора, ще е трудна работа, да не кажа – исторически шанс. Нека помислим за тези неща!
Да помислим и за това, че колкото и каквито и да са проблемите, се случват добри неща, красиви неща и ако намерим очи и радост за тях, ще започнем да надрастваме невежеството. То не е само порок на ума, по-страшно е, когато е порок и на духа!
