– 225 години от рождението на Николай Полевой, руски писател, историк, журналист и преводач /1796-1846/.
Издавал е списанията „Московски телеграф“ (1825-1834) и „Руски бюлетин“ от 1841 г. Редактор на „Литературен вестник“ заедно с Андрей Краевски от 1845 г. Автор е на романтичните повести „Живописец“ (1833), „Ема“ (1834), на историческите романи „Историята на руския народ“ (1829-1833) и др.
– 115 години от рождението на проф. Борис Колев, български художник и изкуствовед /1906-1982/.
Преподавател по рисуване в Пещера, Мездра и София (1934-1945). Секретар на Съюза на българските художници (1948-1951). От 1945 г. е преподавател по рисуване във Висшия ижинерно-строителен институт, декан на Архитектурния факултет на института (1968-1970). Автор е на монографии, студии и критики, сред които „Атанас Михов“ (1954), „Ян Матейко“ (1971), „Българска графика“ (1960), „История на изкуството“ (1961) и др. Удостоен със званието „Заслужил деятел на културата“ (май 1977). Носител на орден „Кирил и Методий“ първа степен (1959), „Народен орден на труда“ сребърен (21 май 1966), „Червено знаме на труда“ (1966, 1977), Народна република България“ втора степен (1970).
– 70 години от рождението на Жан-Клод Дювалие, хаитянски политик /1951-2014/.
Известен като „Бейби Док“. Президент на Хаити (22 април 1971-7 февруари 1986). Той поема поста след кончината на баща си Франсоа Дювалие „Папа Док“ и е свален с народен бунт. През 2011 г. се завръща в Хаити след четвърт век в изгнание във Франция, където са му повдигнати обвинения за престъпления, извършени по време на неговото управление.
– 50 години от смъртта на Цветан Стоянов, български литературен критик, есеист, писател и преводач /1930-1971/.
Редактор в Българската телеграфна агенция (1953-1969, с прекъсвания). Сътрудник във в. „Земеделско знаме“ (1955-1956). Редактор в сп. „Септември“, във в. „Литературен фронт“ (1967-1969). Научен сътрудник в Института за съвременни социални теории при Българска академия на науките (1969-1971). Автор е на книгите „Геният и неговият наставник“ (1978, посм.), „Невидимият салон“ (1978), „Културата като общение“ (1988), „Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература“ (1973), на хумористичната новела “ „Ние и Арчи“ (1961), на повестта „Над твоя дом спокойствие“ (1967), на сатиричния роман „Изключителната биография на Буди Будев“ (1969) и др. Превежда от английски език произведения на Джордж Байрон, Пърси Б. Шели, Уолт Уитман, Емили Дикинсън, Джонатан Суифт, Чарлз Дикенс, Джон Стайнбек. На 19 май 2000 г. на негово име е учредена награда за есеистика, която за първи път се връчва на 23 май 2001 г. в рамките на Салона на изкуствата в НДК.
– 50 години от смъртта на Джим Морисън (Джеймс Дъглас Морисън), американски певец, писател и поет /1943-1971/.
Основател и вокалист на групата „Дорс“ (1965-1971).
– 30 години от смъртта на Хаим Бенадов, български писател и читалищен деец /1907-1991/.
Сътрудничи на в. „Брод“ и в. „Горчив смях“ (1936), на в. „Хоровод“ (1937-1939). Председател на Еврейското народно читалище в София (1944-1956). Заместник главен редактор на в. „Стършел“ (1952-1955). Автор е на хумористични книги с разкази и фейлетони, сред които „Каляване на нервите“ (1956), „Въртележка“ (1974) и др., на романа „Този дълъг път…“ (1975), на повести и разкази за деца. Удостоен със званието „Заслужил деятел на културата“ (1974).
– 5 години от смъртта на Ани Бакалова (Ана Бакалова), българска актриса /1940-2016/.
Играла е в Бургаския театър (1961-1964), в Народния театър „Иван Вазов“ (1964-1966). Тя е сред основателите на Нов драматичен театър „Сълза и смях“, на чиято сцена играе от 1966 г. Изиграла е повече от 200 роли в театъра и над 100 в телевизионни постановки. Участвала е в телевизионните сериали „На всеки километър“ (1969), „С пагоните на дявола“ (1967), във филмите „13 дни“ (1964), „В края на лятото“ (1967), „Карамбол“ (1966), „По тротоара“ (1967), „В края на лятото“ (1967), „Малки тайни“ (1969), „Изпити по никое време“(1974), „При никого“ (1975),“Нечиста сила“(1978) и др. Удостоена е със званието „Заслужил артист“ (1983). Носителка на орден „Кирил и Методий“ втора степен (1979), на награда на Министерство на културата за принос в театъра и киното – плакет „Златен ритон“ (20 май 2009), на орден „Св.св. Кирил и Методий“ – огърлие, за големите й заслуги към българския театър, кино и култура и във връзка със 70-ата й годишнина и навършване на 50 години на нейната сценична и филмова кариера (23 май 2013) и др.
Източник: http://www.bta.bg/
