Ивайло ДИМАНОВ

ОБЯВА

Този уличен стълб до спирката на трамвая
прилича досущ на вестник с безплатни обяви.
И докато чакам десятката, сричам премръзнал:
Търся квартира срещу грижа за възрастни.
Седмични курсове за напренали по английски…
Пинчер, изгубен в района на „Стамболийски“.
Черен петък – ниски цени! Дядо Коледа иде!
Липсваш ми, скъпи мой татко, защо си отиде?
Книги по лев килограма продавам в подлеза.
Детско креватче дарявам, не е използвано.
Като в разказ на Хемингуей, само от шест думи.
Но животът по-голям е от нас и много по-умен.
Идва трамвай и ме захвърля в света необятен,
в който и аз съм една непрочетена, жива обява.

х х х

Убиецът влезе
в читалнята на затвора.
Отвори тънко книжле
с неразрязани страници
и бавно засрича грапави строфи.
Господи, колко много са книгите тук.
Ще му стигне ли времето
да изчете поне половината?
Има само една
доживотна присъда…

Из „Птици в нощта“: Живко Русев

СЛЕПИЯТ

На ъгъла, като жена за продан,
на ъгъла – опръскан в светлина,
стои един нещастник по природа
и сбира в шапката си добрина.

Жадуват ураган очите слепи,
потънали във омагьосан сън…
И музика от хвърлени монети
се разпилява в мрака с весел звън.

Здравей, анахронизъм слепооки!
Вземи парите ми, купи си хляб.
Не чакай милост в тая нощ жестока –
за чуждите беди светът е сляп.

Щом сграбчи хвърлената милостиня,
„слепецът“ хукна читав към дома…
Останах сам сред градската пустиня –
без пукнат грош и…сляп от светлина.

ЦЕЛУНИ МЕ, САМОТА

Мечтае варваринът да е благородник,
а просякът сънува златен водопад…
За глътка свобода преглъща жаден робът.
Око би дал старикът, за да е отново млад.

Изпепеляваща любов бленува проститутката
на ъгъла, опръскан в грях и суета.
Неизлечимо болен моли Бог да зърне утрото,
а аз се моля да ме целунеш, Самота!

Човекът вечно се стреми към онова, с което
съдбата е пропуснала да го дари…
Дори най-скромният сред нас – поетът
копнее стих безсмъртен да го озари.

И тъй вървим. Снегът мечтае да е лято,
душата му да изтече в изкрящия капчук.
И само струйката вода ще е оназ, която
ще помни, може би, че някога били сме тук.

 

ЗАРАТА публикува от списание „Птици в нощта“ (2019г.), отпечатано в ИК КОТА, излязло като официоз на фондация „Николай Лилиев“ в Стара Загора. За жалост неуловимото време, съпроводено от политически конюнктури, обрекоха на забрава доста от големите имена на местни творци и за мнозина от младото поколение те са почти неизвестни. Този факт определя основната дейност както на фондацията, така и на списанието, което носи същото име като на Лилиевата книга – да се възроди богатото литературно минало на Стара Загора и региона.