Елица ВАСИЛЕВА
***
Най-накрая изкачих
Върха на тази планина.
Добутах камъка на Сизиф!
Посрещнаха ме с тръни и коприва,
Не с цветя.
А сякаш към любов се бяха стремила…
Завлачих се надолу – живи мощи!
С ръце, очи, душа, окървавени и разбити,
Но срещнах теб! И ако тук орисани са тези срещи,
изкачвала се бих милиони пъти…
Из „Птици в нощта“: „Аз се казвам Пролет и имам сърдечна недостатъчност“
***
Въобще не ми говори.
Не обелвай и дума изобщо.
Недей.Ненужно е просто.
Във въздуха щом те усещам.
Защо са ми разни слова?
Те, думите, могат да мамят.
Не желая да слушам!
Аз имам насреща очи…
Само взирай се в мен – всичко ще знам!
И мълчи!...
ДЪЖД
Толкова свикнах вече с дъжда,
Че дори не слушам шума по прозорците.
Само прескачам полекичка локвите,
И жадувам дъха на косена трева…
Натежали от влага люлеят се листите
И ръсят елей по косите ми русите.
Вървя без чадър. Пазя само очите си,
Да видя отново душите пречистени…
***
В тази тежка лепкава мъгла
Открити зъзнат шията ми и…душата.
Не се страхувам, все напред вървя, ала сама…
Нарамила студа и самотата…
Смрачава се…А тебе все те няма.
У мен отекват още
твоите
сетни
стъпки.
И те са ми любов голяма.
Подари ми шал!
С него винаги ще съм в твоите прегръдки.
ЗАРАТА публикува от списание „Птици в нощта“ (2019г.), отпечатано в ИК КОТА, излязло като официоз на фондация „Николай Лилиев“ в Стара Загора. За жалост неуловимото време, съпроводено от политически конюнктури, обрекоха на забрава доста от големите имена на местни творци и за мнозина от младото поколение те са почти неизвестни. Този факт определя основната дейност както на фондацията, така и на списанието, което носи същото име като на Лилиевата книга – да се възроди богатото литературно минало на Стара Загора и региона.