Живка Кехайова
Да се оправдаваме, че сме казали нещо разумно минава всякаква граница на идиотизма. За първи път някой се осмели да пробва допустимо ли е прагматичното мислене в българската политика и само дето не го линчуваха.
Горкият Христо Иванов! Не стига, че се мята като риба на сухо – от една страна съзнавайки напълно, че идеите на ДБ не са и няма да станат идеи на повече от няколко процента българи, а от друга, притиснат да загуби и тези проценти, ако собствените му бивши като Петков спретнат още една дясно-лява партия, ами и допусна да изтърве, че все пак мисли. Мисленето се оказва непростим грях в България от известно време насам.
Та Иванов вчера каза: “ Докато ГЕРБ не се разграничат от Борисов няма как да преговаряме с тях. Не е моя работа да им давам акъл, но такова разграничение се очаква от нашите избиратели, при такива условия сме склонни да преговаряме с всички, дори и с ГЕРБ“.
И после му се наложи да обяснява под спешен натиск, че „сме склонни да преговаряме“ всъщност не означавало, че са склонни да преговарят. Изумително!
А в тезата му за пръв път от доста време се проявява прагматика, а не инат. Както и друг път съм писала, моделът Борисов не може да се разгради ефективно без участието на ГЕРБ. Първо, моделът не е „Борисов“, а е моделът, установил се у нас и неизживян поради слабостта на икономиката ни и незрялостта на обществото ни, цели 30 години.
Второ, дори Борисов, според мен е наясно, че въпросният модел трябва да се разруши – просто му мина времето. Може да е с голямо его, но за разлика от повечето други в момента, е политик и нищо чудно наистина да се дръпне встрани и назад, опазвайки създадения от него продукт – ГЕРБ.
Трето, единствено ГЕРБ по стечение на обстоятелствата да успее да управлява 10 години, има кадрови и административен потенциал реално да разгражда, и притежава млади, сравнително не обременени хора в редиците си, които също искат това. На тях също им трябва крачка в съвремието и в собствения им свят. При това като махнем от съзнанието си илюзиите за отмъщение (такова няма да се случи, защото би обхванало всеки един, когото виждате в момента от която и да е политическа сила), остават най-сериозната политическа структура у нас.
Не е ли повече от логично, ако някой реално иска смяна на модел, а не проста смяна на личности, да използва единствената политическа структура, способна да направи това? Иначе кой – ДБ ли с малкия си обхват и капацитет, структурирана около олигарх? Тя с БСП ли – ограничена от възрастовия си компонент и неспособна да реконструира дори собствения си партиен модел, за да влезе в 21 век? Или може би в добавка с Манолова и Хаджигенов, които доказаха, че модел дори самите те нямат и разполагат само с две неща – желание за реванш и още по-голямо желание за намърдване в реалната власт, защото дори старият лош модел ги изхвърли? А, да – с ИТН, може би, доказала по неподражаемо лаишки начин как не разполага с кадри дори за един кабинет, нито пък с влиянието да привлече от другаде такива като си няма свои?
Дори хардварци да създадат политическа партия и на тях ще им се наложи да стигнат до същия логичен извод – просто няма друг материал – не е въпрос на предпочитания, а на реалности.
Вместо да принуждаваме някого да се извинява, че е допуснал да разсъждава, след достатъчно гафове на годишна база, може да ни спаси само едно – сериозни разговори между всички, ама между всички политически субекти и търсене на консенсус с всички за промяна на модела на всички нива. Иначе няма да стане. Ще менкаме разни муцунки до второ пришествие и то между другото така ще дойде доста бързо при нас.
