През погледа на главния редактор: На празника непразнично и за политическото лешоядство

Живка Кехайова

На празника непразнично и за политическото лешоядство си мисля днес

След трагедиите от последните дни, 5 октомври нямаше как да е празничен. Да, трябваше да бъде отбелязан не само като поклон към предците, но и като символ на това, че животът не спира дори когато има прекършени животи.

Хората в центъра на Стара Загора бяха малко. И нямаше усмивки, нито веселба.

Единствено Мая Манолова „грееше“ в  усмивка по пътя към трибуната. Интересно кой я поканил там и дали някой я е канил?

Вчера от пресцентъра й съобщиха: „Мая Манолова ще се включи в празника на Стара Загора“. Празника? Защо?

Пристигна с президента Радев. Дали, за да  да клъвне малко от евентуалната му популярност за себе си? Вярно, че и Радев дойде, и мнозина в социалните мрежи попитаха: „Защо точно сега?“. Колкото и да не го харесвам този политик – не съм го крила никога, истината е, че след като визитата му е била определена отдавна, колкото и ненавременно предизборна да е точно в този момент, няма как като държавен глава да я отмени. И ще призная, че се държа достойно в случая. В краткото му слово нямаше съскане този път, не си позволи да отвори дума за политика, адресира я към живота и здравето на децата, към борбата с агресията.

Докато присъствието на Манолова остана абсолютно необяснимо. Ако ще оглавява листата си в Стара Загора – ок, но иначе на трибуната в този ден са най-вече хора, чийто живот и кариера са свързани със Стара Загора, или много , много специални гости, сторили голямо добро на града. Манолова определено не попада в тези категории. Какво точно е очаквала? Че след поредицата нещастия ще има достатъчно много разгневени хора, които може да придърпа предизборно с присъщото си агресивно говорене? Ясно, че така си търси избиратели вече две години, но… Не ми се ще да вярвам, че някой е способен на чак такова политическо лешоядство, макар че доста видяхме.

Е, Стара Загора не я отрази. Нямаше нито едно ръкопляскане при появата й. Не й дадоха думата, дори за да каже: „Честито!“. Всъщност не се сещам дори да я представиха. Гилдията не зачете брифинга й.

Браво на Стара Загора! Явно все още не сме изгубили инстинктите си за достойно и недостойно. Защото едно са  политическият избор и политическото противопоставяне, друго е политическото лешоядство.

Що се отнася до трагедиите, в момента в Стара Загора се обсъждат много варианти за ограничаването им. Не съм специалист, за да обсъждам дали ограничители навсякъде е по-добре, или ограничаване на скоростта… Ясни са обаче две неща. Докато полицията няма ресурса да работи адекватно за превенцията – от това да знае и контролира любителите на дрифта, консуматорите на дрога и алкохол, или „безсмъртните“, за които скоростта и нарушаването на Закона за движение по пътищата, са начин на живот, сериозни промени на базата на други мерки едва ли могат да е очакват. А комисар Колев ясно заяви на пресконференцията вчера, че не разполагат с ресурс.

И второто – докато законодателят отрежда на местната власт единствено ролята на воайор пред поставените камери, без право да санкционира за всички нарушения, включително за вандалство, а само най-тежките случаи да предава на полицията, трудно нещо ще се промени. Само си представете как сутрин след сутрин Общината носи в полицията минимум 200 записа на разбити кафе-автомати, детски съоръжения, нарязани гуми, нарушили, но без произшествие ЗДП и т.н. и иска санкции. Че то целият наличен състав на местната полиция само записите да гледа, няма да стигне.

И след като от 2012 година досега нито един старозагорски депутат не е смогнал:) да внесе подобен законопроект, въпреки, че темата чрез интервюта и публикации сме я разисквали във всяка от тези години по няколко пъти, ами от там трябва да почне работата на гражданското общество – да ги изиска като твърд ангажимент тези неща от бъдещите си избраници от всички партии.

Може много да си говорим за дисциплинираните общества и как там дори да има отделни трагедии, няма война по пътищата. Не сме такова общество. Да не забравяме обече, че и те не са били такива общества – дисциплинирали са ги.

Помня преди четвърт век как наивно попитах един американски местен политик – не помня вече от кой град беше –  показваше снимки по време на интервюто: „Ама как научихте хората така да държат на красотата на домовете си, на терасите си – всичко в цветя, няма боклуци…?“, а той кратко, ясно и с усмивка отговори: „2 000 долара първа глоба за неподдържана тераса, 10 000 – втора“.  Не си спомняше да се е налагало да глобяват някого трети път.