Живка Кехайова
Ще има ли правителство след изборите, е единственият въпрос, който днес си струва да бъде задаван
Но е въпрос, на който няма да чуем отговор, докато стоим и зяпаме реката от помия, изливаща се в последните дни.
Отговор няма да чуем, защото всички нормални хора искат, разбира се, да бъде съставено редовно правителство, което да поеме отговорност и следователно да се опита поне да намали дивотиите, сред които сме принудени да оцеляваме. А проблемът е, че вероятността за такова става все по-малка и по-малка.
Не само, защото както казва Димитър Аврамов, партиите се държат като диви племена, воюващи помежду си, а защото въпросните племена дори не наближават цивилизационния праг, позволяващ поне временно обединение.
Цял ден се мъча да си представя как, например, би изглеждала конструкция – правителство на ПП, ИТН, ДБ и Мая. Ми няма начин да го бъде. Просто няма как да оцелее ( при движещите ги различни интереси, липсата на каквато и да е визия и пълната липса на политическа култура), а поразиите, които може да направи за това време чудовището, съшито от различни и несъвместими крайници при липсваща глава, ще ги живеем десетилетия. Единственото, което ги обединява е реваншизма, но и той вече е неадекватен. Все пак положиха усилия да ни убедят, че наистина могат повече, но само в сферата на безхаберието.
Без участието на поне една от традиционните партии и то именно като основна, не мога да си представя правителство. Вярно, че БСП се пише готова да поеме подобен товар, но едва ли ще го направи на практика. Просто не притежава силата да удържи конците и да остане център, което в политиката е ритуално и окончателно самоубийство.
Остава ГЕРБ + (най-стаблиният вариант при положение, че говорим за първата политическа сила), но плюс кого, защото за да се случи подобно нещо, трябва да се споразумеят задкулисните лагери – трудна работа.
С други думи, днес аз вариант за нормалност не виждам. Проблемът е, че не виждам и вариант за съществуване, ако не открием нормалността.
И отсега да си знаете, най-ненормалното, пълният крах ще бъде, ако заради политически дебилизъм отстъпим от парламентарната демокрация в полето на едноличните власти. Тогава вече децата ни с камъни трябва да ни избият, затрупвайки тази територия с тях.
