Почина старозагорският творец Любо Арабаджиев, съобщиха за ЗАРАТА негови близки и приятели
Любомир Арабаджиев живеe и работи в Стара Загора. Снима на филм и използва различни техники на позитивна обработка, класическа, тониране, сепия и берлинска лазур, фотоколаж и бром масло.
Фотографът с изумителните снимки-творби, с необичайните и иновативни изложби, методи, визия, погребват днес на Централни гробища.
Ето какво разказва той за себе си пред programata.bg:
„С Фотографията се запознахме през 1971. Аз бях на 10, а тя – една нова фотокамера „Смена“, ухаеща на изкуствена кожа и бакелит. От него време са останали спомени за нетърпението, с което чаках другата седмица, когато лентата, дадена за проявяване, щеше да е готова, за съветите да не снимам срещу слънцето, които не спазвах с удоволствие и няколкото изподраскани, навити в стегната ролка, ленти.
Малко по-късно мой приятел ме заведе в пионерския фото клуб в Стара Загора, показа ми как се появяват снимките и каза, че е много просто, трябва само да имаш увеличител УПА-601 и три вани, задължително надписани с пирограф: ПР, ВОДА и ФИК.
После беше класика – мазето с увеличителя, червената светлина, носенето на вода с кофа, сушенето на снимки по прозорците, и най-вече онази магия на Фотография, която за съжаление никога няма да се повтори.
В началото на 80-те навлязох в активен любовен период и изневерявах на Фотография с някакви жени. За последен път със Стела. Живеехме на уникално място, една стена ни делеше от галерия Баер, срещу западния ни прозорец беше кино-фото клуб Родина, а на север гледахме към римския форум на Августа Траяна. Нямаше начин в такава среда Фотография да не ме открие отново и накаже за опита да й избягам. Стана изведнъж заедно с демократичните промени. Увлечението се превърна в страст, играта в съдба.
Разочарован от клишетата в изкуството и простотията в отношенията, започнах да снимам продуктите на въображението си. Създавах на сребърния лист сцени, каквито аз харесвам, без да чакам случайността да ми поднесе сюжетите готови. С други думи – Фотосмагории.
Всичко това беше и е невъзможно, без помощта на личностите, които ми позират, забавляват се, когато го правят и ми вярват. Лишено е от смисъл, без хората, които обичат това изкуство. Искрено им благодаря“.
Любомир Арабаджиев
