Живка Кехайова
Ще ни управлява невъзможно правителство, но едва ли някой вече се изненадва, защото и обществото ни от доста време е невъзможно, следователно и държавата.
На път сме с още един принос за човечеството: как се управлява невъзможното от невъзможен екип.
От фентъзи – черния фентъзи жанр, скачаме на чиста фантастика – все още ненаучна, защото тепърва ще ни проучват.
Както и да го въртим, зад чудесните разговори пред камера, се очертаха непреодолими разнобои зад камера. Нормално е, защото се прави опит да се съвместят противоположни политики, ценности и най-вече интереси.
На всичкото отгоре, за да оцелеят изобщо политически четиримата играчи, конструкцията трябва да е стабилна поне две години. Повече от две ще значи, че единият интерес се е наложил тотално, а другият е зад борда.
А защо две? Защото, ако устискат по-малко, губят вкупом, но след 2 години са местните избори, които трудно мога да си представя, че няма да взривят странното изобретение, което ще ни води едновременно наляво и надясно, към равенство и свобода – последните две понятия са несъвместими нито идейно, нито икономически, на изток, на запад и към САЩ, едновременно с ляво-либерална и консервативна идеология.
Вярно, че при всички революции свобода и равенство вървят заедно като девиз, но пък също така е вярно, че революциите се водят от лидери, които са си направили сметката как точно да постигнат личната си свобода на гърба на обикновено безпросветните, или отчаяни маси, които ги очаква равенството.
Отново ще бъдем уникални! Да напомня – уникалното не винаги е прекрасно. Винаги обаче е интересно. То и интересното често е кошмарно… Абе… ще видим, или поне ще гледаме, докато можем.
