Живка Кехайова
Караме бясно по път без изход. Вече се борим с руини, но се опитваме да ускорим. Луди ли сме, или да?
И не говоря за България. С навика си тук-там да спира и да се тътрузи по пътя, този път може да си спечели предимство и да катастрофира по-леко. Макар че винаги можем да намерим начин да катастрофираме тежко – просто друг начин.
Днес имаме нов рекорд на цената на тока – 398 евро за мегаватчас. Камарата на индустриалния капитал предвиждат над 1 200 лева за мегаватчас през януари. След като се простреля сама и ритуално в двата крака и в ръката – както казва Михаил Константинов, Германия продължава да тласка ЕС към още по-бързи обороти на „Зелената сделка“, за да не е сама на финала, може би.
Всъщност „Зелената сделка“ и зелените политики са хубаво нещо, но както казвам за всичко – от политика до взаимоотношения, тайната на умността, реалността и успеха, е в баланса. А баланс няма – само едното ускорение, усмъртяващо европейските икономики, включително нашата – на нашата просто й личи по-малко, защото и досега жизнените й показатели не бяха много високи.
Задължително трябва да забавим. Пак да вървим всички, но по-внимателно, поне докато не открием начин „да консервираме“ енергията от зелените източници, или да намерим друг вид приложим източник на енергия. Иначе, дори всичките милиарди на ЕС да бъдат раздаване на бизнеса като компенсации, пак ще се срутим вкупом. А дотогава ще се правим, че санкциониламе Русия, а ще пълним гушата на Путин заради още една „глътка“ нефт. Ще почнем да пълним и други гуши.
Експоненциалното нарастване на отрицателни икономически ефекти, които насилствено налагаме, няма да предизвикат края постепенно – изведнъж ще е. Искаме да сме като японските самураи и да си напправим харакири, но забравяме, че те са го правели заради честта и каузата, а в това, което вършим нито чест има, нито кауза.
Ще приютяваме бежанци ли? Ако не ударим спирачка не децата ни, съвсем скоро ние ще бъдем икономически бежанци от Европа. И дори не споменавам за останалите дивотии.
