През погледа на главния редактор: Чакаме!

Живка Кехайова

Чакаме! Гледаме, слушаме и се опитваме да се ориентираме в сериала „Какво се случва в българската политика“

Защото ако се ориентираме правилно за протичането на следващия епизод, ще сме наясно в немалка степен какво се случва в световната политика. Затова ще започна от там, че Байдън изтегля от България Херо Мустафа и праща у нас Кенет Мъртън, ако сенатът одобри кандидатурата му, както мисля, че ще стане. Във всички случаи тази екстремна замяна означава едно – в САЩ никак не са доволни от реализирания у нас политически проект на Херо Мустафа, който се оказа проруски до немай къде. По едно време се чудех дали не е руски агент американската посланичка, но съм по-склонна да мисля, че просто не е могла да се ориентира добре, или пък това е било всичкия “ матриал“, с който е разполагала. Че САЩ не са доволни личеше ясно от повече от два месеца, но в последните 2-3 седмици вероятно са били направо потресени.

Що се отнася до ме4стните играчи, ДБ заявиха днес в лицето на Христо Иванов, че трябва много да помислят дали изобщо да подкрепят правителство на малцинството, защото за да съществува такова трябва да има ясна система на чии гласове ще се разчита за съществуването му. Аз го разбирам това като: още не е ясно и нямаме никакви указания накъде ще завива, т.е. към включването на кого, международния интерес.

Че и Европа е фрустрирана от българите, заяви днес и еврокомисарят по разширяване Оливер Вархеи, който мълниеносно пристигна у нас (беше наблизо в Скопие), само за да разбере, че особено след оттеглянето и на ИТН от властта Кирил Петков няма да спази предварителните си обещания за пускане на Северна Македония на 23-24 юни, просто защото само БСП го крепи в момента на власт и не може да удари по тях точно сега. Мисля, ясно е, че така и ЕС няма как да са доволни от българските управляващи, на които заложиха точно заради казуса Северна Македония.

И като знаем, че за зла врага в момента точно у нас се преплитат сериозни външни интереси – дори си мисля, че войната Русия- Западна цивилизация се води на наша територия, докато украинците съвсм чисто и ясно си пазят територията от обичайната агресивна практика на съседа Русия, явно развитието на политическата ситуация у нас ще зависи чии интереси ще надделеят.

Време е ясно да се заяви онова, което под сурдинка пишем от повече от година, но Херо Мустафа и Европа не схванаха навреме. Прозападно управление на тази територия е възможно само при коалиция ПП, ДБ, ГЕРБ. всяко участие на политически субекти като БСП, „Възраждане“, Яневите и сие, заедно с президента, осигуряват превес на проруската клика, заемаща здрави икономически, следователно и политически позиции в България.

Не че в ПП, ГЕРБ, че и ДБ няма руски пионки, но първо са пионки (чопнали по пътя руски пари, но без готовност да ги превърнат в единствените) и второ – животът на тези политически субекти зависи изцяло от прозападната им ориентация точно така, както съществуването и живота на изброените по-горе – от проруската.

ДПС ще се ориентират мълниеносно – без да го подчертават, към коалицията, която победи, а мисля че и ИТН, макар че те не са от значение.

Какво искам да кажа – стоим и чакаме да видим чрез гласуването на новите министри и евентуално гласуване на оръжие за Украйна как ще започне да се прекроява политическото пространство. Като се гласува вотът на доверие, или недоверие на правителството – картината ще стане малко по- ясна. Като започне президентската рулетка с връчването на мандатите, ако не мине вот на доверие, вече ще знаем накъде и откъде духа вятъра. Нещата се усложняват допълнително от всичките простотии, издумани от нашенските неполитици, които се правят на политици, а не знаят, че основният принцип е да говориш и действаш така, че да си оставиш мегдан за преговори във всички ситуации.

Ако се стигне до избори наесен, значи Западът е изтървал ситуацията, позволявайки в такъв важен момент проруско служебно правителство и ще трябва да се надяваме украинците да си свършат работата за разлика от нас, та есенните ни избори да ни оставят в рамките на нормалния свят с всичките му проблеми – това сега е по-важно от всички други проблеми, а не да ни хвърлят в „безпроблемния“ източен.

В последния проблеми няма, както виждаме, защото няма хора – има сатрапи и роби. Родените там човеци бягат, или ги убиват. А проблеми има там, където има човек – е казал още Сталин. Затова и Путин се опитва така яростно да реши проблемите на Украйна, а след това и на поне част от ЕС.