Това е първият път, в който подобно поведение е регистрирано сред нашите най-близки родственици
През 2019 г. младият специалист по еволюционна биология Алесандра Маскаро забелязва нещо, на което нито един приматолог в Африка не се е натъквал досега.
Докато върви с видео камера в ръка по петите на женското шимпанзе Сузи и нейния син Сия в горите на Габон, Алесандра забелязва, че майката стрива нещо с устни, след което го поставя върху наранения крак на детето си, пише Science Alert, цитирано от Обекти.
Впоследствие, след като преглежда кадрите, Маскаро осъзнава, че това, което Сузи стрива, е взето от долната част на листо и наподобява на миниатюрно и тъмно насекомо.
„След като обсъдихме наблюденията и потенциалната функция на поведението с останалите членове на екипа, осъзнахме, че никога досега не сме виждали подобно поведение, то никога не е било документирано“, казва Маскаро, която участва като доброволец в проекта The Loango Chimpanzee.
След като вече знаят за съществуването на тази практика, колегите ѝ започват да я забелязват все по-често. Седмица след наблюденията на Маскаро докторантката Лара Съдърн, която е част от изследователския екип, вижда как мъжко шимпанзе издърпва листо към устата си, взима насекомото върху него с устни, хваща го с палец и показалец и го разнася върху рана на ръката си, получена ден по-рано.
През следващите 15 месеца изследователите документират 20 други сходни ситуации по западното крайбрежие на Африка. В повечето случаи шимпанзетата в Габон нанасят неидентифицираните насекоми върху своите собствени рани, но понякога и върху тези на своите събратя.
„Литългрей – възрастно мъжко шимпанзе – имаше дълбока отворена рана на своя пищял и Карол – възрастно женско шимпанзе, което го пощеше – внезапно се пресегна и улови насекомо – спомня си Съдърн. – Това, което ме впечатли най-много е, че Карол и други две възрастни шимпанзета също докоснаха раната му и разнесоха насекомото из нея. Изглежда, че трите шимпанзета, които нямат роднински връзки помежду си, вършеха това единствено и само за доброто на този техен член на групата.“
Темата за просоциалните поведения, които насърчават емпатията сред групи животни, е противоречива в еволюционната биология. Подобно поведение подкопава основния принцип на егоизма, необходим за оцеляването.
Т.нар. самолечение се наблюдава често в царството на животните и е регистрирано при птици, пчели, гущери, слонове и шимпанзета, но безкористните поведения в това отношение са изключителна рядкост.
Да, изследователи са виждали как шимпанзета и бонобота поглъщат листата на лечебни растения в желанието си да се преборят със стомашни инфекции. Нанасяне на насекоми върху рани се лечебна цел обаче е чисто ново откритие.
„Нашите наблюдения предоставят първите доказателства, че шимпанзетата улавят редовно насекоми и ги нанасят върху открити рани – казва приматологът Тобиас Дешнер от Масачузетския университет. – Следващата ни цел е да проучим потенциалните благотворни последствия от подобно изненадващо поведение.“
Изследователите все още не знаят какви точно насекоми използват шимпанзетата, но на базата на видяното те предполагат, че са крилати и имат своеобразни противовъзпалителни или антисептични свойства.
Хората също са използвали насекомите по подобен начин, тъй като малките тела на някои безгръбначни имат медицински свойства. Писмени сведения например показват, че нашите предци са лекували рани с терапия с червеи в продължение на хиляди години.
Въпреки че специалистите наблюдават шимпанзетата в Африка вече няколко десетилетия, това е първият път, в който подобно поведение е регистрирано сред нашите най-близки родственици.
Изследването е публикувано в Current Biology.
