Ядрото на антизападни и проруски избиратели в България не е толкова голямо, колкото изглежда, а просто те са по-гласовити от хората с прозападни убеждения.
Техният относителен дял в обществото би могъл да се измери в моменти на разтърсване, като обявяването на мобилизация в Русия на 21 септември. Тогава социологическо изследване показва, че над 85% от българските граждани не одобряват това решение на Владимир Путин.
Това споделиха управителката на социологическата агенция „Алфа Рисърч“ Боряна Димитрова и управителят и собственик на издателството „Жанет 45“ Манол Пейков в студиото на Свободна Европа.
„Много често в едно общество хората биват разтърсвани едва тогава, когато могат да видят нещата пряко свързани и със собствения им живот. Това се отнася и до войната на Русия срещу Украйна“, смята Димитрова.
Тя добави, че измереното от агенцията ѝ голямо неодобрение към мобилизацията в Русия я е провокирало да прогнозира, че „Възраждане“ не може да направи пробив при тези настроения“. Тези хора не са толкова много, но са „страшно кресливи“, посочи Пейков.
„Говорим за путинофилите, да ги разделим от русофилите“, уточни издателят с обобщението, че хората в България, които подкрепят Украйна, са много повече, просто не са „толкова гласовити“. Като потвърждение на тезата си той разказа за личния си опит като организатор на множество дарителски акции в помощ на украинците.
„Днес е 229-и или 230-и ден от началото на войната, а до момента съм събрал суми, които в сънищата си не съм сънувал – около 250 000 лева“, посочи той.
„Но по-впечатляващ е броят на дарителите. Последно, когато ги броих, бяха 1023-ма, това беше преди две седмици, но последните няколко дни имам нова кампания, имам над 50 дарители само от снощи за обувки за Украйна. Така че вече достигат числото 1100 отделни дарения.“
По отношение на шансовете за съставяне на редовно правителство след парламентарните избори на 2 октомври Димитрова и Пейков бяха единодушни, че по-скоро това изглежда невъзможно.
„Целта е по-скоро да останат събрани всички електорални ядра, да не би да се разпилеят. Така че, честно да кажа, ми изглежда по-скоро близо до невъзможното“, коментира социоложката с уговорката, че ако има нещо, което може да промени тази ситуация, това е „ситуацията и в света, и в Европа“.
Пейков пък добави, че „дори предвид изключително тежкото международно положение, пак не виждам разковниче за начина по който са ситуирани в момента политическите партии в парламента“.
Можете да слушате Студио България и в Spotify.
Ето пълния текст на интервюто:
– Г-жо Димитрова, в момента чакаме да бъде връчен първият мандат, насрочена е и дата за свикване на парламента – 19 октомври, следващата сряда. Ще имаме ли правителство?
Боряна Димитрова: Вижте, първо, малко е тъжно да се свиква един парламент, който почти изглежда обречен. Много анонси бяха направени преди свикването на този парламент, че той ще има вероятно доста кратък живот, не само във времето, защото могат да се направят някакви усилия да бъде удължен в рамките на 2-3 месеца, колкото е конституционната процедура, да се връчват бавно мандатите, да се оставя време за разговори, но надали ще може да доведе до съставянето на правителство. Дали ще се състави, нека да видим – заявките, които виждаме първоначално, заявки, които са вплетени в политическите позиции на партиите и, които изглеждат логични от тяхна гледна точка, са заявки по-скоро за несформиране. Това изглежда като заявки, които разчитат на скорошни избори, затова те и са доста радикални, доста мобилизиращи избирателите. Целта е по-скоро да останат събрани всички електорални ядра, да не би да се разпилеят. Така че, честно да кажа, ми изглежда по-скоро близо до невъзможното.
Но нека кажа едно основно „ако“ – ситуацията и в света, и в Европа, и до нашите граници е доста непредсказуема, така че ако нещо може да тласне евентуална възможност за формиране на кабинет, не ми изглежда толкова вътрешни трансформации, колкото евентуален външен тласък, който да даде някакъв стимул. Не можем да гадаем какво ще се случи, но към момента ми изглежда по-скоро нереалистично.
– Ако със сигурност е по-нереалистичен вариантът за сформиране с първия мандат на евроатлантически кабинет, за какъвто говореха от ГЕРБ, г-н Пейков, кое ви се струва по-вероятно – евроатлантически, проруски, никакъв?
Манол Пейков: Няма как да е евроатлантически, според мен, защото ГЕРБ не е евроатлантическа партия. Тя е опортюнистична партия, знаем много добре техните позиции през годините как са се менили и по какъв начин те са се възползвали от всевъзможни ситуации. В зависимост от геополитическата ситуация в момента са се обръщали на Изток, на Запад, както им е угодно. Така че да се говори за евроатлантически кабинет с първия мандат, според мен, е най-малкото несериозно, това е просто чист популизъм от моя гледна точка.
Аз също не виждам – анализът на г-жа Димитрова беше абсолютно брилянтен – не виждам как може да се случат нещата. Само ще добавя това, че дори предвид изключително тежкото международно положение, пак не виждам разковниче за начина по който са ситуирани в момента политическите партии в парламента.
Аз бях участник в два парламента, много кратки, които бяха може би не в такава степен, предварително не се очакваше да са предизвестен провал. Единият трая 9 дни, всичко на всичко, това беше 45-ият парламент, другият – около 45 дни нето, значи бруто два месеца и половина. Но и в двата така и не се случиха нещата. Въпреки всичко аз смятам, че за България това бяха много важни парламенти, защото те изцяло промениха политическия климат в страната. И е много важно двете неща да ги различаваме – когато говорим за демократичен процес, ние говорим за маратон, не говорим за бързо бягане. Така че, вярно е – доста е безотговорно и трудно за страната да няма редовно правителство толкова дълъг период от време.
– Част от демократичния процес, за който говорите, са и компромисите, което стана нещо като ключова дума на изминалата седмица. От ГЕРБ призовават за компромиси, за да се състави едно проевропейско правителство, казват те, защото в сегашното положение с войната в Украйна нищо не е по-важно и това трябва да е най-първият приоритет. Обаче съвпада ли това с приоритетите на избирателите? Предлагам ви да изгледаме едно видео с анкета, която заснехме вчера, в което попитахме хората в София дали и как темата за Русия и войната в Украйна е повлияла на избора им за коя партия да гласуват.
– Мнозинството от хората казаха, че изобщо не им е повлияло. Това, разбира се, не е представителна извадка, но вие, г-жо Димитрова, работите с представителни извадки. Съвпадат ли отговорите, които чухме, с реалната картина?
Боряна Димитрова: Вижте, в този казус проблемът не е в представителната и непредставителната извадка, а в един процес, който е малко по-сложен, няма сега да се отплесваме в него. Но нека да кажа – не всеки човек, когато го пипат повлияло ли му е нещо, е в състояние да разрови пет пласта надолу в съзнанието си и да каже – ето това ми повлия, това ми повлия и т.н. Всеки от нас сега, ако го питат – защо съм си купила една книга, аз ще видя на повърхността какво стои и ще си кажа – е, не ми е повлияла не дай, Боже, корицата, не ми е повлиял авторът, нещо по-дълбоко ми е повлияло. Но не всеки човек разгъва всичките си пластове, така че ако говорим за нашата професионална работа, много по-често задачата ни е – да, разбира се представителната извадка е много важна да се потърсят поредица от индикатори, които без да питаме хората пряко повлия ли ви, ще можем да намерим отговор на този въпрос.
Групи, които не са толкова големи, но са много шумни, крещяха много по-силно, отколкото беше тяхната тежест – не само електорална, но и обществена
Искам да кажа само две неща, които ми се струват важни. Знаем от години, че българското общество се индикира много често като русофилско и че има настроения в полза на подкрепа за действията на Русия, на Кремъл. Видяхме едно първо много сериозно разтърсване в края на февруари, началото на март, с началото на войната и една като че ли след това последвала консолидация на групи, които не са толкова големи, но са много шумни, които много бързо се активизираха в интернет сайтове, в различни платформи и които, бих казала, крещяха много по-силно, отколкото беше тяхната тежест – не само електорална, но и обществена.
Тук има два важни процеса, струва ми се, в този етап – по такива сложни въпроси като външнополитическа, геополитическа ориентация има много съществена роля лидерството. У нас лидерството се превърна във форма на ослушване на общественото мнение – 60 и толкова процента не са съгласни с това, ерго и аз ще си мълча. Да припомня тук и думите на премиера, на Кирил Петков, той казваше – няма да дадем оръжие на Украйна, защото 84% са против. Така и не разбрахме кои са тези 84%, не беше направено позоваване, но така остана, че няма да се даде. През годините не е само той, просто това е последният пример, лидерите инстинктивно или интуитивно са казвали: „Аха, ами те хората са против, значи аз по-добре да си мълча“. А пък хората гледат лидерите и казват: „Ами, те не правят кой знае какви смели действия, ние ли ще сме, както се казва, по-католик от папата“.
Много често в едно общество хората биват разтърсвани едва тогава, когато могат да видят нещата пряко свързани с тяхната съдба
И в това взаимно оглеждане България остава в една ситуация без посока, защото лидерството дава посока и то може да покаже. След първото разтърсване, финалът, който казвам, защото ние видяхме и „лидерство“ от страна на президента, който е пар екселанс в тази посока – хем да сме там, хем да не сме дали. Едно лидерство, което беше за мен грешна преценка включително на голяма част от демократичната общност да подкрепи Румен Радев за президент, защото той не се появи изневиделица отнякъде, той имаше своя политическа биография, имаше свои изказвания и тази грешна преценка сега се връща като бумеранг.
Но все пак да кажа и още нещо, което разтърси. Много често в едно общество хората биват разтърсвани едва тогава, когато могат да видят нещата пряко свързани с тяхната съдба. Ние цитирахме и последното ни проучване преди изборите, че имаме изключително висок процент, над 85 на сто, които не одобряват мобилизацията. Сега сигурно ще ми кажете: „Доро утро, кой пък ще одобри мобилизацията“. Но докато го няма това лично разтърсване, че проблемът може да опре и до теб – не само хора, които симпатизират на Путин, но в един момент проецираш, че може да имаш твои близки, може да се случи нещо, което и теб да те ангажира.
Това доведе до много сериозно разтърсване. Най-малко непобедимата [армия], съжалявам, не е за шега, но – от втората най-силна [армия] в света – до втората в Украйна, ако трябва деца на 18-20 години да подпомагат професионалните военни, къде остават изцяло тези митологии, не просто за силата, но за справедливостта на тази война. Това беше много силно разтърсване в обществото и аз и тогава се ангажирах с това, че „Възраждане“ не може да направи пробив при тези настроения в обществото. Така че виждаме, че тук по-дълбоките обществени нагласи имат значение, не само за конкретната прогноза, оставяме я настрана, а за това какво се случва, но, разбира се, и лидерската позиция.
– Това, което казвате, е много интересно – че на човек му трябва някаква лична връзка, за да осъзнае, че някакви външни фактори могат да влияят върху вътрешната политика, защото всъщност, чухме хората в анкетата – те първосигнално не правят тази връзка.
Боряна Димитрова: Но това не означава, че те не са имали такива съображения. Разбира се, има и следното нещо, че когато говорим за идеологически позиции, повечето хора казват: „Аз имам консистентна позиция, примерно – европейска, атлантическа. Аз я имам тази ориентация и без войната в Украйна“. Така че хората не казват: „Аз сега изведнъж я придобих“. Но това наистина са детайли, по-скоро важното за мен е да видим къде в България можем да разчитаме на устойчиви позиции и дали не може да имаме едно брауново или друг тип движение, в което тези нагласи да бъдат поразклатени, защото през годините не сме имали такова устойчиво общество. Сега обаче е доста сериозен разлом и е време разделно в това отношение.
– Да се върнем на тази дума „разтърсване“. Потвърждават ли се, г-н Пейков, тези данни на социолозите и от вашите лични впечатления, срещите ви с хората, защото последните месеци вие се превърнахте в някакъв вид медия – превеждате информация от руски и световни медии и стената ви във Фейсбук е нещо като информационна агенция.
Манол Пейков: Аз не знам дали има точни данни за това колко души в България са проруски или по-скоро пропутински настроени, защото трябва да се различават нещата. Вчера споделих едно меме на Юрий Шевчук, музикант и фронтмен на легендарната група ДДТ, който казва: „Не знам защо ме обвиняват, че съм антируски настроен, аз просто не обичам идиоти, а в момента тези идиоти са се самообявили за Русия“. Това в две изречения обяснява какъв е проблемът.
Аз самият като човек, по израстване и по формиране съм русофил. В случая говорим за нещо, което е силно антируско – управлението на Путин.
Аз самият като човек, по израстване и по формиране съм русофил. Аз съм отраснал с песните на [Владимир] Висоцки, с големите руски поети, руски автори, руският спорт винаги ми е бил симпатичен. В случая говорим за нещо, което е силно антируско – управлението на Путин. Както и да го дефинираш, сливането на двете неща за мен е абсолютно недопустимо.
Второто, което искам да кажа, е, че според мен, аз рядко кимам толкова често, когато слушам някого, но г-жа Димитрова много точно каза – тези хора не са толкова много, но те са страшно кресливи. Говорим за путинофилите, да ги разделим от русофилите. Защото много от тези хора не знаят руски език, нито познават руската култура. При тях това е инерционен момент и той е свързан повече с организация на мисленето.
Моите лични впечатления показват една съвсем друга картина. Аз започнах да събирам средства по един абсолютно случаен начин. Точно, след като първите няколко дни преведох може би над 150 страници материали и страшно много хора започнаха да се тълпят на стената ми, понеже по това време българските медии все още не се бяха нагласили, нямаше информация. Имаше спорове Украйна държава ли е, какви са историческите особености – много неща, които българите не знаят. И аз превеждах ключови текстове, доста дълги, и в един момент усетих, че мога да използвам тази платформа. Свързах се с хора, които са свързани с Украйна и започнах да събирам, първо, предметни дарения – лекарства, дрехи, храна. И след това, от немай-къде, и пари, защото знам, че много хора просто са заети и физически нямат време да купят нещо. Искам да ви кажа, че днес е 229-и или 230-и ден от началото на войната, а до момента съм събрал суми, които в сънищата си не съм сънувал – около 250 000 лева.
Но по-впечатляващ е броят на дарителите. Последно, когато ги броих, бяха 1023-ма, това беше преди две седмици, но последните няколко дни имам нова кампания, имам над 50 дарители само от снощи за обувки за Украйна. Така че вече достигат числото 1100 отделни дарения. Това са хора от България, от чужбина, повечето от тях българи, понеже платформата, която използвам, е моят собствен Фейсбук профил. По някакъв начин чувствам някакво задължение и благодарност, че тези хора се доверяват на мен като частно лице. Много хора ми препоръчваха да направя някакъв вид фондация, през която да канализирам всичко това. Оказва се обаче, че българинът на този етап от развитието на страната ни е доста подозрителен към институции и по някакъв начин това, че става въпрос за конкретен човек, който прави тези усилия и, който по някакъв начин е доказал, че е свързан с тази кауза, правейки нещо друго преди това, за хората това е някакъв вид мотивация. Поне интуитивно така смятам.
Затова продължавам да го правя по същия абсолютно едноличен и абсолютно фенски начин и да отделям от времето си, включително и да тегля пари от банкомати, просто за да не вляза вътре в банката и да има там някакъв процент от 5, 8 или 10 лева, да оптимизирам средствата на хората и да търся най-ниските цени. Но причината да го разкажа е, за да покажа колко много хора има, които са съпричастни. Това са хиляди хора. И много от тях, като пишат вътре коментари, когато изпращат дарението си, казват изрично: „Много ви благодарим за усилието, прегръщаме ви, подкрепяме ви“. Страшно е впечатляващо и вдъхновяващо, и зареждащо.
Така че не знам това колко представителна извадка е, което се случва при мен. Очевидно не е, но по някакъв начин показва, че [са много] тези хора, които не са гласовити, подкрепят хората, които защитават земята си, първо, и които защитават изобщо западния начин на мислене, западните ценности. Защото това в момента е фронтът между един абсолютно подивял Изток, ориентализъм в най-примитивния смисъл на думата, автократизъм и западните ценности, към които България принадлежи. Украйна е този фронт, на който в момента се случват нещата, и според мен доста хора го осъзнават.
– Със сигурност тези, които са съпричастни, са много. Ние видяхме, че на последните избори на 2 октомври този вот, който е по-скоро – не знам дали е правилната дума – путинофилски или русофилски в случая, но той събра около 33% общо (правилното число е 24,11%). Това са хората, гласували за „Възраждане“, за БСП и „Български възход“.
На мен ми направи нещо впечатление от вашите изследвания на „Алфа Рисърч“ от началото на войната всъщност. От 28 февруари имате едно интересно запитване, от което излиза, че 32% от хората са против санкциите срещу Русия и против помощта за Украйна. В друго запитване от същия период пак подобно число – около 36% са казали, че не са съгласни с поисканата от Кирил Петков оставка на военния тогава министър Стефан Янев. Да напомним, че той тогава беше отказал да нарече войната „война“. Тоест, има едни около 30-30 и няколко процента в тези запитвания и сега, които гласуват за „Възраждане“, БСП и Стефан Янев.
Боряна Димитрова: Да не объркваме нашите зрители и слушатели, един кратък урок по социология най-напред.
– Да, ние показахме графики. Едни и същи хора ли са това?
Боряна Димитрова: Много бързо ще ми позволите да мина, няма да отегча никого, малко така навиците ми на преподавател – не са едни и същи хора, бъркате няколко сериозни неща. Най-напред да започнем сметките. „Възраждане“ (10%, почти 11%), с БСП правят 19% и „Български възход (4%) правят 23%, не 33%. Не знам как ги сметнахте 33%. Тези са 23% от кого? От хората, които са отишли до урните. От тези 2 милиона и нещо. Ако ние ги разпространим, да речем за 50%, че ни е по-лесно да говорим, да не го смятаме – ако допуснем, че 50% от българите по данните на НСИ, които излязоха един ден след изборите, половината от българите, които живеят в България, са отишли до урните, когато имаме 25% от тях, тук вече не става дума за 25% (от всички българи), а за 12%.
Такива, които разбират – аз не искам да спорим, по-вярното може да е путинофилство, но има и теории, които казват, че е русофилство, защото тука Путин въплъщава държавата и Русия не в нейните културни пластове, не в нейните спортни и културни измерения, а като държавно управление. Но наистина няма смисъл, смятам, че разбираме едно и също нещо – говорим за режима, който управлява в момента Русия. Тук става дума за политическа подкрепа, която е в рамките на тези 12% от цялото население.
От тези [12%] вече това, което вие ми казвате – да, има традиционно хора – едните са с политически носители и това са най-върлите фенове, ако мога така да кажа, най-твърдите привърженици. Другите са такива, които част от тях не биха искали да има санкции по чисто икономически причини, някои бизнесът им е свързан [с Русия], при някои е по-разтегливо, [има чудене] дали санкцията би помогнала, дали не би помогнала. Трябва да кажем – не всички от тези хора са непременно привърженици. Затова и в ключови моменти като този с мобилизацията хората се разтърсват. Аз затова, като по-верен индикатор, винаги съм използвала това – бихте ли гласували за партия, която е за излизане на България от Европейския съюз, от НАТО и т.н. Защото и в другите неща – да, съществуват, но има и някакви примеси – човек не е толкова идеологически измерен, нямаме такъв едноизмерен човек.
– Да, иначе грешката е моя, да, 20 и няколко процента са.
Боряна Димитрова: Първо 20 и няколко, но второ искам да кажа, че те не са равни, защото едните са процент от гласувалите, а не от всички.
Манол Пейков: И трябва да добавим според мен, че доста от хората, които са гласували за „Въраждане“, гласуват просто заради тяхната антисистемност. И много от тези, които зад граница го правят, гласуват по-скоро заради своето неудовлетворение от собствения им живот и от Запада, отколкото от любовта към Русия. Тоест, има много нюанси в това.
Боряна Димитрова: Съгласна съм, да. Точно затова си позволих да направя и това уточнение, защото невинаги, не всеки човек, който се е изказал против санкциите, непременно едно към едно можем да го обявим. Има различни [нюанси]. На нас ни трябва да видим кое е ядрото. И един от позитивните резултати от тези избори е, че такова ядро, което застава зад подобен тип не просто декларации, а зад подобен тип визия, е доста малко. Твърде дълго се спекулираше в България. Но нека да кажа и едно съмнение – ние не сме сигурни, не можем да кажем, че то е непременно устойчиво. Добре е политическите партии и лидери да знаят, че от тяхната позиция – какво ще правят сега, какви позиции ще заемат в следващите месеци, ще зависи и поведението на българските избиратели.
– Тоест, по-скоро не можем да говорим за таван, който е достигнат?
Боряна Димитрова: Обществените настроения не са съд, който да стои и в който съд да кажем – те са достиганли дотук. Ние виждаме и в България, и в Европа една изключително голяма подвижност на обществените настроения. Общества, които не сме си представяли преди години, че ще има такова лъкатушене. Швеция, виждаме какво се случва. Хайде Италия, там има по-бурни промени в една или друга посока в момента. Но голяма част от обществата минават през епохи на несигурност, през епохи на колебания, на лутане, така че не бих казала, че имаме таван или не-таван. Имаме различни посоки, различни възможности в едно общество и с това ще приключа и моето участие днес – да кажа, че не зависят нещата само от обществените настроения, а от едни ли други интереси, които присъстват у хората, у техните разбирания, идеологически позиции, ценности, образование и така нататък, но много зависят и от лидерството в една страна.
– Аз имам само един последен въпрос и за двамата, защото наистина трябва да приключим. Ако приемем, че предстоят нови избори, така нареченият ремонт на ремонта чрез избори, кой ще спечели от тях? Съвсем накратко.
Боряна Димитрова: Вижте, не виждам кой ще спечели в момента. Това, което трябва да видим в близките 15-20 дни, до месец, е как ще се развият двете ключови неща. Първо, какво ще бъде реалното поведение на българските политически партии в парламента, в разговори, в поставяне на техните искания, включително поставяне на масата на конкретни неща. Ние сега в момента виждаме някакви, буквално, етикети. Стои „съдебна реформа“, но все пак трябва да е ясно – ние това ще предложим, това. И второто, което ние ще видим – аз твърдя, че в много голяма степен ще зависи как се развие тази ожесточаваща се, все по-варварска война в Украйна, която стреля безразборно по мирно население. Тези неща – не можем да влезем в обувките на една много неистива ситуация, за да видим. Не ми се иска такива да са факторите, от които да спечелим, а понякога печалбата на фона на това, което се случва в света, изглежда пирова печалба.
– Ще бъде ли наистина пирова?
Манол Пейков: Първо искам да кажа, че страшно много хора гласуват в последния момент и гласуват импулсивно. Или не гласуват в последния момент. Аз съм удивен колко приятели, и то близки, ми писаха, че няма да отидат до урните. Писаха ми, че фактът, че аз не съм се кандидатирал, е обезсмислил техния вот и са решили да не гласуват. Което за мене е много тъжно, защото аз съм част от една политическа сила, в която вярвам, и аз обясних много ясно защо този път реших да не се включа в изборите. Това е дълбоко разочароващо за мен, от друга страна то е и поучително. Това показва колко волатилни са хората и колко зависими са, първо, от симпатиите си към конкретни личности и, второ, понякога и от отчаяни жестове от страна на политическа сила в последния момент. Това са нещата, които се случват.
Аз мисля, че точно това яхна Борисов. Той видя от една страна, че ситуацията в Украйна се затяга, от друга страна „Продължаваме промяната“, за разлика от „Демократична България“, не зае така категорична позиция и той хвана кормилото на тази, наречена от него самия „евроатлантическа“ линия, която всъщност е според мен доста проблемна от гледна точка на политическото му развитие.
Аз лично смятам обаче, че ключови за развитието на България ще бъдат местните избори, които ще се случат другия октомври. Това е нещото, което ще бъде ключ към бъдещото развитие. И смятам съвсем определено, въз основа най-вече на – не знам колко хора погледнаха изборите зад граница, но според мен те са много показателни за дългосрочната крива на развитието на електората. Там ГЕРБ имат между 8-9,5% и според мен това е реалният им процент. Такъв би бил и в страната, ако те не бяха окупирали местната власт толкова силно. Просто останалите 15-16% са плод именно на това, това е мое тълкувание. Разбира се, и местните избори, и развитието на нещата ще покажат дали е така. Има страшно много, включително и бизнесмени, които са си отъпкали някаква пътечка. Бизнесът в България за жалост работи така – и не искат да отъпкват нова пътечка. Дори и само защото симпатизират точно на ГЕРБ, просто им е отнело години да стигнат до човека, който управлява в момента, и сега ще дойде някой друг и това ще им обърка нещата. Хората просто вървят с властта. А местната власт реално по места се държи от тези хора.
А другата тенденция – с БСП. Там говорим за 2-2,5% зад граница. Това означава, че БСП просто се изгубва от хоризонта. БСП изчезва от електоралната ни карта. Което е страхотна новина, защото това е една 130-годишна партия, това е най-старата от съществуващите партии в България с голяма преднина. Това означава, че има място за много нови играчи и, че ни очакват интересни и необичайни времена и много нови размествания. Искрено се надявам това да е свързано и със затвърждаване на демократичните процеси и разширяване на тая територия, която на времето – в 44-тия парламент нямаше хора, които я представяха. След това една малка дупчица проби „Демократична България“ и след това – продължение на тази от моя гледна точка група на истински демократично мислещите хора и тези, които се стремят към демократични промени в страната, се разшири с „Продължаваме промяната“. И в момента заема една солидна част от българския електорат. За мен това е една много добра новина, въпреки че много хора се отчайват, че пак не се случи. Ами, иска време, иска човешки животи.
