Правителство в рамките на 48-ото Народно събрание по-скоро няма да има. Изглежда, че политическите формации се подготвят за избори през следващата пролет.
Това обобщеното мнение на изявени млади политичиски изследователи у нас, синтезирано от „Галъп интернешънъл болкан“.
Политологът Теодора Йовчева обобщава настроенията сред парламентарно представените партии така: „искаме да има правителство, но нямаме никакво желание“. Ружа Райчева допълва, че 48-то Народно събрание ще работи трудно, изпълнено „със скандали и процедурни хватки“. а Атанас Радев го определя като „мъртвородено“ още от самото му започване, а „командното дишане е в ръцете на държавния глава“.
Според Дария-Лора Дачева политическата криза се задълбочава с всеки изминал ден, а ерозията на политическото представителство е сполетяла всички формации. Непоемането на отговорност от политическия елит е опасно, но той „продължава да се движи по сценария на Румен Радев“, допълва още тя. „Непоследователността, деидеологизацията и липсата на ясни позиции сред партиите и техните лидери“ са сред основните причини за недоверието на гражданите към политическия процес, пише от своя страна Сергей Петров.
Събитията около избирането на председател на Народното събрание пък сa обрисували картината на „разпадащия се български парламентаризъм“, допълва Ивайло Илиев. Затова Тончо Краевски поставя въпроса дали изобщо ще има парламентарна република. Според него се очертават серия от предсрочни избори, в които трябва да се формират нови политически полюси. Ако не се случи, „парламентарната система няма да може да се разблокира“.
Юлиана Гальова пише, че партиите не искат да носят отговорност за съставяне правителство. По тази причина, Антон Стоянов вижда единствено разиграване на „спектакъл“ в действията на политическите формации и очакване на по-добри възможности за управление през следващата година. Илия Елияс стига още по-далеч. Според него партиите са се превърнали в своеобразни религиозни култове, които „не водят дискурс в политическото поле, а спорят за квазирелигиозни догми“. Партиите се готвят за кратък парламент, а служебният кабинет – за дълго управление, обобщава Калоян Велчев.
Все пак, някои от младите изследователи отбелязват и реални възможности за съставяне на правителство. Яница Петкова смята, че мнозинство може да се постигне с третия мандат чрез „неутрален компромис“ – кабинет с ясна програма и срок на действие, съставено от експерти и без политически цвят. Подобно правителство ще е нетрайно, но ще се създаде под страха от непредвидими последици, ако страната влезе в изборна спирала, отбелязва Кристиан Стефанов.
Той посочи, че възможност за формиране на по-стабилно мнозинство ще има, когато разделението „статукво-промяна“ намалее още повече за сметка на разделението „евроатлантизъм – евроскептицизъм“. В тази логика разглежда събитията и Радослав Илиев. Според него по-стабилно правителство ще има след следващи предсрочни избори, защото формиращото се вече усещане за безнадеждност ще позволи компромис на евроатлантическа основа – „между „евроатлантическите правоверници“ (ДБ и ПП) и „евроатлантическите грехоизкупници“ (ГЕРБ и ДПС), а може би и с непоисканата, но самопредлагаща се подкрепа на „историческите евроатлантически греховници” от БСП“.
Според младите политически анализатори е възможно този театър да не донесе ползи на всички политически актьори, но за момента това изглежда по-приемливо от това да се сключват договорки, които прекрачват различните червени линии. Партийните централи вероятно също разчитат на успокояване на геополитическите и ценови „ветрове“ през пролетта на 2023 г. и виждат по-добра управленска възможност, когато кризите не дебнат зад всеки ъгъл.
