Тъкмо си осигурил спокоен живот на хората, пък започваш да ги гониш. Така може да звучат новините от град Херсон, който украинската армия първо освободи, а после започна да евакуира.
Защо ще евакуира хората, нали уж заедно са победили руснаците – пита една жена във Фейсбук. Не се заяжда, задава обикновен въпрос.
Отговорът е в това, че руската армия остави Херсон в състояние, което изключва нормалния живот. Има и допълнение: това беше направено умишлено. И още едно допълнение: по снимките на града не се вижда нищо нередно, почти няма разрушения, човек може да произвежда рекламни изображения като това:
Защо руската армия не е разрушила сградите
Херсон беше превзет още на деветия ден от руската агресия в Украйна. На 3 март Русия влезе в града, а после установи окупационна управа, организира руски патриотични концерти, разлепи плакати „Херсон е Русия“, а накрая обяви града за чааст от Руската федерация. Плакатите леко си промениха посланията и вече гласяха: „Русия е тук завинаги“.
Бързото превземане на града, в който повечето хора говорят само руски, а славата му е на място, традиционно подкрепящо Русия, обяснява запазения му вид.
Преди да напусне града, руската армия унищожи цялата му енергийна и комуникационна структура. Това, което остана, е само достъпът до газ.
Без ток и вода
Херсон се захранва от три линии на електропреносната мрежа, но и трите са разрушени от руската армия при отстъплението й.
Това, че в града няма ток, означава повече от това да стоиш на тъмно. Не работят хладилници, не можеш да си заредиш компютъра и телефона, извадени са от строя елементите на градския живот, захранвани с електричество – светофари, касови апарати, гаражни врати, бариери.
Няма и вода. В момента хората си набавят вода за тоалетните от Днепър, а за питейна вода разчитат на хуманитарни помощи.
Без телефон, интернет и телевизия
Още към началото на лятото руските окупационни власти бяха унищожили комуникациите на украинските мобилни оператори и бяха въвели руски. С отстъплението си през ноември те изключиха достъпа до руските телекоми.
В момента никой няма телефония, дори и тези, които са имали руска сим-карта. Изключението е в някои отделни места в града, където хората със запазени сим-карти понякога успяват да „хванат клетка“. Сигналът понякога достига от другия (левия) бряг на Днепър, където са позициите на руската армия. Това, на свой ред, напомня ежедневно, че врагът е на изстрел разстояние.
Преди отстъплението руската армия взриви и телевизионната кула. В репортажи, обиколили света, жителите се смеят, че това не е важно, защото модерните хора следят новините в интернет, който все някога ще се върне, а не по телевизията.
Еуфорията от освобождението е притъпила спомена за телевизионните програми, излъчвани в Херсон от март досега – никакви програми, освен кремълските.
Накратко, за 8 месеца и половина хората са могли да получат предимно дезинформация, а сега, когато всичко е свободно, няма връзка. Жителите бавно наваксват новините.
Парите
Няма и достъп до пенсиите, а понякога и до заплатите.
Преди войната възрастните хора са получавали пенсиите си по електронен път, но Русия спря достъпа до националната валута и наложи руската.
Ако банкоматите изобщо работят, те могат да дават само рубли. Много жители в знак на протест не са използвали тази възможност.
Дни преди да се изтегли от града, руската армия опразни магазините и ги затвори, същото стана с аптеките. След като украинските сили влязоха в града, те трябваше първо да възстановят прекъснатите обичайни канали за доставка на храна от други райони на Украйна.
През това време на улицата се продаваха плодове и зелечуци от личните градини близо до града. Украйна предупреди това да спре, защото дворовете могат да бъдат минирани, какъвто беше случаят във всички останали райони, от които руската армия беше принудена да се изтегли.
В неделя отвори врати първият „истински магазин“, но в него могат да пазаруват само хората с достъп до украински гривни.
Пощата, влаковете
Украинските власти работят буквално денонощно, за да възстановят поне някои белези на нормалния живот. В петък се върна работата на пощите, която беше спряна от окупационните власти. Пак тогава жителите на Харков посрещнаха първия влак от Киев.
Железопътният транспорт е възстановен, но появата на влака е много повече символичен акт, отколкото акт на нормализация: руската армия е от другата страна на реката. В петък, само седмица след оттеглято си, тя нанесе удари по далечните райони на града, един човек загина.
Евакуацията
В неделя министърката на реинтеграцията на Украйна Ирина Верешчук сложи началото на доброволната евакуация на жителите на Херсон към два района на страната – град Кривой род в Централна Украйна и към населени места на запад.
Евакуацията се извършва за сметка на украинската държава и се предполага, че е само за зимата. Колкото и да е голяма радостта от победата, тя няма как да замести всички елементи на бита и сигурността, от които човек има нужда, за да живее пълноценно. Само едно изречение никога не се изрича на глас от украинските власти, вероятно защото всички и така го знаят: окупаторската армия е твърде близо, за да произведе точен изстрел, тя е от другата страна на реката, от която хората взимат вода.
