Правната комисия в парламента обедини предложенията за промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които предвиждат създаване на механизъм за разследване на главния прокурор и неговите заместници.
Шансът те да бъдат приети преди разпускането на парламента е минимален, тъй като председателят на комисията Радомир Чолаков (ГЕРБ) отказа промените да преминат днес през второ четене в комисия. Очаква се президентът Румен Радев да разпусне парламента в края на тази седмица.
Приемането на механизъм за разследване на главния прокурор е ключов ангажимент на България по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). То е препоръчано и поощрено от редица международни организации. Механизмът за контрол на главния прокурор беше заложен при редакциите на ПВУ от служебните правителства на Румен Радев и редовния кабинет на Кирил Петков. Последните предложения за изменения, свързани с ПВУ, бяха на служебния министър на правосъдието Крум Зарков.
Чолаков се позова на правилника за работа на Народното събрание (НС), който има статут на закон за да обясни, че днес не може да има гласуване на второ четене на промените в двата закона. Правилникът гласи, че когато на първо гласуване е приет повече от един законопроект в същата материя, водещата комисия изготвя един общ. След това народните представители може да правят писмени предложения по общия законопроект, но след съобщаването му от председателя на НС.
Правосъдният министър Крум Зарков призова правната комисия да се събере още в понеделник за да има време за приемане на законите. Чолаков му отговори задочно. „Учуден съм, че колегата Зарков, който уж беше добър юрист, не обяснява на обществото, както трябва, и създава очаквания, които са манипулативни, спекулативни и представляват груб натиск върху Народното събрание“, каза Чолаков.
Някои закони минаваха много бързо
Надежда Йорданова от „Демократична България“ каза, че в това Народно събрание имаше двоен стандарт. Някои закони минаваха много бързо, други с удобна скорост и бяха бавени, каза тя и даде пример с промените в Избирателния кодекс (ИК).
През декември парламентът окончателно прие промените в Изборния кодекс, които върнаха хартиените бюлетини и премахнаха протоколите от машинното гласуване. Това се случи гласовете на ГЕРБ, ДПС и БСП на две заседания в четвъртък и петък, продължили общо над 40 часа.
Милен Матеев от „Продължаваме Промяната“ каза, че ако бяха направени докладите на експертите, днес можеше да има гласуване на второ четене. Това НС показа, че за законите, за които има политическа воля, могат да бъдат прегазени всякакви срокове, каза той и също напомни гласуването на ИК. В момента няма шанс да бъдат гласувани промените в ЗСВ и НПК, каза Матеев.
„Груб ажиотаж и изнасилване на Конституцията“
Направени са четири предложния за НПК и две за ЗСВ. Общите доклади ще бъдат съобщени в пленарната зала и тогава започва да тече срокът за допълнителни предложения между първо и второ четене. След това трябва да бъде насрочено ново заседание на комисията, каза Чолаков. Според него „всичко друго е груб ажиотаж и изнасилване на Конституцията“. „Не може парламентът да бъде „гумен печат“ на Министерския съвет“, каза Чолаков.
Миналата седмица депутатите приеха на първо четене четири от общо пет законопроекта за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). До гласуването се стигна след двудневни дебати.
Проектозаконите
На първо четене бяха гласувани и двата законопроекта, предложени от Министерския съвет. С първият се създава механизъм за разследване на главния прокурор. Образуваната преписка ще се разпределя незабавно на съдия, определен на случаен принцип между съдиите от наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) и съдиите от наказателните отделения на апелативните и окръжните съдилища, с ранг съдия във ВКС. Предлага се този съдия да бъде назначен временно на длъжност прокурор във Върховната касационна прокуратура. Измененията предвиждат още решението на Пленума на Висшия съдебен съвет, с което се прави предложение до президента за назначаване и освобождаване на главния прокурор, да се приема с мнозинство не по-малко от 13 гласа. Това е намаляване на изискуемото в момента мнозинство от 17 гласа.
С втория законопроект на кабинета, се транспонира европейска директива и се въвеждат общи минимални правила относно защитата на процесуалните права на децата, заподозрени или обвиняеми в наказателното производство.
Внесеният законопроект от Бойко Рашков („Продължаваме Промяната“) също бе приет. Текстовете също целят постигане на процесуална бързина. С тях се предоставя възможност на разследващите органи да могат да внасят искане за освидетелстване, за разрешение за претърсване и изземване пред първоинстанционния съд, както и да представят за одобрение от съда на протокола за извършеното действие в условията на неотложност. Предложено е да се разшири възможността за използване на специални разузнавателни средства спрямо свидетел, дал съгласието си за това, за тежки умишлени престъпления. Промените предвиждат възможност разследващите полицаи да провеждат досъдебни производства срещу магистрати.
Единият от текстовете е предложен от Костадин Костадинов („Възраждане“) и група народните представители. Той предвижа Националната следствена служба да бъде изведена от системата на прокуратурата, а шефът ѝ да може да разследва главния прокурор и неговите заместници.
Парламентът отхвърли промените, внесени от Надежда Йорданова („Демократична България“). Със законопроекта се предлагаше делата за престъпления от общ характер, извършени от главния прокурор или негов заместник, да са подсъдни като първа инстанция на Софийския градски съд.
В четвъртък обсъждането по механизмите за контрол на главния прокурор беше прекратено заради липса на кворум в пленарната зала.
