Живка Кехайова
Имаме най-подходящия ден за размисъл. Ото фон Бисмарк казва, че: „„Най-много се лъже при война, по време на избори и след лов“.
На първи април всички обстоятелства ще са на лице. Войната е факт, изборите са ни ежедневие вече, а за последните избори „ловът“ на партиите за електорат трябва да е приключил. Проблемът е, че според различните социологически агенции изборният резултат ще бъде определен от т.н. стихийни избиратели – т.е. решаващите за кого ще гласуват в последния момент, а според данните те са между 7 и 14%. Значи най-важните избиратели ще вземат своето решение в деня за размисъл, съвпадащ с Деня на лъжата.
Ето малко информация за Деня на лъжата, който аз дълги години смятах за българска традиция само, колкото и това да е нелогично:):
Празник на глупците празнували още в Древния Рим, но не през април, а в средата на февруари като го свързвали и с лъжа. В Ирландия празнуват ден на шегата (лъжата) от незапомнени времена, но на Нова година. В Индия – на 31 март. Ще срещнете и история за Бургундския херцог Филип и шута му. Има и легенда за краля на Неапол – Монтерей, когото готвач и прислуга излъгали за вида, сервирана риба, но той не се ядосал и превърнал този ден в официален ден на лъжата.
От Стария континент маниерът да се лъже официално веднъж в годинат е пренесен и в колониите на Великобритания, на Испания, та по цял свят. Американският музей на шегата дори има класация на 10-те най-добри шеги в историята.
У нас се твърди, че Денят на лъжата води началото си от славяните и думата им за април – “лъжетрев”, но пък и старите българи казвали на април „лъжуняк“.
А сега за деня на размисъл: „Ако истината има много страни, то лъжата има много гласове”, твърди Уинстън Чърчил. С други думи, може би колебаещите се трябва да вземат решение в Деня на лъжата и на 2 април да гласуват наобратно – знам ли – изглежда добра стратегия:)
