Живка Кехайова
Обобщение на местни избори 2023
Какво показаха изборите в Стара Загора:
1. Когато имаш срещу себе си доказал се и добър кмет като Живко Тодоров, можеш да издигнеш каква да е кандидатура, само и единствено, ако предварително си приел загубата. Да разчиташ, че гражданите ще гласуват срещу сигурната адекватност – колкото и да е несъвършена, за кандидат без силно заявени качества и харизма (не по отношение на личността, а по отношение на качества за кмет), е политически неадекватно. Още по-лошо е, ако е признак на кадрово безсилие и липса на капацитет, както говорихме сутринта в ТВ „Загора“ с колегите Велизара Цонева и Ани Турлакова. В този смисъл кметът Живко Тодоров може да благодари не само на гражданите, гласували за него заради качествата му, но и на опонентите си.
2. Участието на „половината“ град в надпреварата за общински съветници, не само не гарантира качество на избора, но и го разводнява. С други думи предполага по-ниско качество на работа на Общинския съвет поради прекомерна фрагментация.
3. Когато нямаш изградени читави, активни и сериозни структури, не можеш да разчиташ на добър резултат в реалността. Само можеш да мечтаеш за такъв.
Какво показаха изборите в страната:
1. „Сглобката“ е единственият вариант за упражняване на властта в този момент.
2. Професионално правената политика, дори когато не е най-добрата, е винаги по-добра от играта на политика на лаици, без значение колко добри намерения имат, а и последното никога не е сигурно. Като при глупостта е – с най-добри намерения глупакът може да ти погоди номер, за който и най-умният враг няма да се сети, просто защото не е в състояние да измисли нещо чак толкова тъпо.
3. За щастие радикалният вот само временно може да се радва на периферия от недоволни – накрая винаги се свива до собственото си ниво, а то никога не е политически определящо, освен ако не е базирано на някаква фундаментална религиозна, или икономическа основа.
4. Дори спечелването на столицата не може да ти гарантира национално влияние, без къртовска политическа работа, структури, почтеност и политическа зрялост, предпазваща те от идиотски издънки.
5. Съдебната ни система не работи, при положение, че отказва навреме да определи дали един казус е законен, или незаконен. Ако утре стане ясно, че ЦИК с нареждане няма право да отменя Закона за изборите – ще е все едно. Ще дам още по-драстичен пример – ако президентът ни обяви война някому, без да иска санкция от НС и в нарушение на действащите у нас закони, Върховният съд след войната ли ще се произнесе по законността на действията му?
6. Няма значение с какво гласуваме и как технически гласуваме, проблемът не е в инструментите, а в доверието към политиците, т.е. към изградените от тях структури.
