Живка Кехайова
Роден ли е, или се ражда в Давос нов шанс за Европа?
Визирам, разбира се, речта на Макрон в Давос. Силно се надявам европейските лидери постепенно да проумеят, че времето, в което можеха да оставят на САЩ да движи света, включително Европа, отмина. То всъщност, отмина отдавна – още при най-слабия американски президент във външнополитически план – Обама, но доста време след това инерцията продължи да влачи европейските лидери и ЕС. Защото не само безумието днес републиканската и демократическата партия в САЩ да предлагат абсурдни кандидати за президент, но и днешното състояние на света, включително военните конфликти, бяха родени и с безхаберие пуснати на свобода, именно при Обама.
При лидерството на Обама бе допусната безнаказано и безхаберно войната на Путин срещу Грузия. При Обама бе допуснато безнаказано и безхаберно нахлуването на Путин в Крим и подготовката от негова страна на плацдарма срещу Украйна в Луганск и Донецк. При него се случи политиката на най-широко затворените очи по отношение на изродските режими. Ако имаше тогава рязък и твърд отговор и сериозни санкции, войната срещу Украйна със стотиците хиляди мъртви и от двете страни, нямаше да я има. Още тогава пролича, че в САЩ нещата са на зле и че американското общество, както и политиците му, са загубили инстинкта си оцеляване – надявам се временно. Надявам се бързо да го намерят.
Още тогава ЕС трябваше да се замисли не е ли време сам да решава проблемите си и да започне да се превръща в самостоятелен фактор, вместо да позволи да бъде потапян заедно с все по-неадекватната империя.
Президентството на Тръмп вече бе не сигнал, а направо виеща сирена, която трябваше да събуди лидерството на стария континент, но не – ЕС чакаше Байдън да оправи нещата. Е, нещата вече явно не можеха да бъдат оправени, особено след демонстрираната пред целия свят слабост на САЩ в Ирак. Разкапването на всички структури и лостове отвори място на най-идиотските тоталитарни системи като руската, да вършат свинщини. А ЕС продължи да спи удобно, или поне да примижва, уж не виждайки – с надеждата, че паричните потоци ще си останат в старото русло и няма да му се наложи да поеме отговорност за собствената си съдба.
Е, в Давос, Макрон най-сетне формулира проблема и задачата на Европа да се захване за реална работа и да поеме реална отговорност за себе си, включително за Украйна, включително за оръжейната си промишленост и индустрията си, без значение какво се случва със САЩ и какво ще се случи на изборите наесен. Още повече, че нищо добро няма да се случи, ако изведнъж двете големи партии не вземат да поумнеят политически и да изтласкат в конкуренция истински и нормални лидери.
Надявам се, че в тази световна криза, родена от умиращи империи, умиращи модели и умиращи политики, Европа ще има силите да улови шанса си да бъде реален субект в света и това да й помогне да реши собствените си огромни проблеми: недалновидна политика, недалновидни, изтървани и от контрол, и от разум хиперболизирано изкривени идеологии, зависимости, мързел да реализира потенциала си, липса на почтеност и липса на истински човешки ценности (заменени от удбен сурогат, насочен към разделение на обществото).
Всъщност няма и избор. Или ще го направи, или ще отплава зад борда на историята, заменена от свят, в който диктатори и лумпени ще се грижат цивилизацията да изживее в кошмар последните си дни.
