Живка Кехайова
България е като миниобраз на света
Това си помислих, проследявайки днес новините. Например отговорът на въпроса защо в най-богатото време откакто свят светува и въпреки общото подобрение на благосъстоянието във всички точки на света, все повече хора се чувстват все по-зле.
Ами ето едно възможно обяснение за България. Според НСИ у нас има общо подобрение на ситуацията в икономиката в началото на годината. През януари 2024 г. общият показател на бизнес климата се повишава с 3 пункта в сравнение с декември 2023 г. – от 19.8% на 22.8. Ръст е регистриран във всички наблюдавани сектори – промишленост, строителство, търговия на дребно и услуги. Общите проблеми за всички сектори са несигурността и липсата на работна ръка, т.е. има работа колкото си щеш за всички, стига да направят усилие да придобият поне минималното ниво способности за работа. А отчаяните стават все повече, въпреки дори подобряващото се социално подпомагане. Може би причината е в тази графика от 2022 г., която не е особено променена и в 2024 г.:
Виждаме изключително неравномерно разпределение на производството на БВП и съответно блага. Независимо, че в последна сметка от общия БВП се ползват и районите с най-нисък такъв, разликата между тяхното качество на живота и това в центровете на висок БВП става все по-голяма. Дори хората в тях да живеят малко по-добре от преди, се чувстват още по-зле, защото са неспособни да си осигурят условията за реализация и бъдеще на хората от няколкото водещи области, а е човешко да се съизмерваш не с най-закъсалите, а с най-проспериращите. И това е отвратителен недъг на икономиката ни, който трябва да бъде коригиран.
Същото се отнася и за света – крайно неравномерното разпределение не толкова на блага, колкото на възможности, превръща цели региони в родина на изостанали, мразещи, озлобени индивиди, готови да затрият целия свят, защото не се числят към избраните.
Изумително е това, че както в изоставащите региони на България, така и на света, населяващите ги не смятат, че трябва да запретнат ръкави над себе си най-напред, а след това и спрямо родните си места, за да подобрят ситуацията с работа и идеи (държавите във всички случаи трябва да им предоставят ефикасни механизми да реализират тези идеи с възможно най-малко бюрокрация).
В мнозинството си обаче хората не се борят за условия да реализират идеи и труд, а считат, че някой трябва да им даде готови блага, за да се изправнят с останалите. И не си зават въпроса какво ще стане, дори ако е възможно такова преразпределение, когато благата свършат. Нали отново работещите и произвеждащите пак ще дръпнат напред, а те ще изостанат, ако не променят философията си на пасивност спрямо образование, квалификация и качество на труда. Представят си соц.-картинката – едни работят на макс, създават, развивата и дават, дават… на онези, които нямат никакво, или твърде малко участие във формирането на БВП, въпреки, че са здрави.
Кой, какво и защо, са създали такъв процент неспособни да се адаптират и да поемат отговорност за живота си индивиди и мисли ли някой как ще бъде решен нарастващият проблем с тях, при положение, че новите технологии вероятно ще оставят без работа и качествени участници в пазара на труда? Всъщност – за последните не се тревожа, защото те със сигурност ще намерят реализация, творчество, занимание и стимул да се развиват. Но с първите – как ще е?
Засега единственото измислено е получаването на базов доход. За съжаление експериментите до момента с такъв в няколко държави показва, че базовият доход, гарантиращ оцеляването, по никакъв начин не мотивира получаващите го да се развиват, да се занимават със смислени неща, да се самоизграждат. Напротив, те, макар и с гарантирано оцеляване, все така ненавиждат онези, които постигат успехи, имат реален доход и са все така твърде напред по пистата на живота. И в мнозинството си чакат някой нещо да им даде, вместо с ум, ръце, талант – сами да променят съдбата си.
Това е един от социалните проблеми, които най-много ме тревожат относно бъдещето на света и България в частност. Защото дори войните все някога ще свършат, но изкривената и отвратителна идея, че някой нещо ти дължи само защото те има(освен законност, равни права и задължения), ще продължи да съсипва човечеството.
Онзи, който ще открие начин и системи за психологическо препрограмиране на този вид индивиди и превръщането им в полезни човеци, би трябвало да получи всички Нобелови награди накуп! Още повече, че – убедена съм, пак мнозинството от тях имат и качества, и личностни ценности, но им пречи възгледът.
Поисках от AI да ми генерира изображение със следните условия – „Някой, който не желае да работи, да учи, да се развива, но пък настоява да живее добре, без да има принос към обществото“ и изкуственият интелект ми даде тази картинка:
Идея нямам защо и какво иска да ми каже:)
