Живка Кехайова
„Дадено ми е“ не е равно на: „Полага ми се“
Това е твърдение, което независимо от верността си, трудно се преглъща. Всички виждаме как ресторантьори и търговци на бебешки храни и стоки счетоха, че намаленото им по време на ковид на 9% ДДС, така и трябва да си остане. За нулевото за хлебарите, да не говорим. При това никой от тях не направи каквото и да е, за да поевтини цената за клиентите си (т.е. антиинфлационният момент не се реализира), нито пък да подобри услугата си. Искат си го, независимо, че отдавна няма защо.
Трудно преглътнаха и пенсионерите спирането на ковид добавката, въпреки общото вдигане на пенсиите поне с малко и края на ковида.
Същото е сега със земеделските производители в цяла Европа, включително у нас. Ще им е много трудно да възприемат факта, че нещата са рязко променени. Съюзът, а и държавите имат други проблеми и приоритети, които са по-важни от това на бранша на всяка цена да му бъде гарантирана печалбата, колкото и да е важен. Любопитното е, че те протестират едновременно за това да им бъдат повишени субсидиите, но и срещу регулациите и със сигурност безумния бюрократизъм. Ма не може и двете! Субсидиите ги получавате, защото сте задължени да изпълнявате неприятни мерки и подлежите на контрол за изпълнението им – иначе защо изобщо да ви се дават субсидии? В страните, извън ЕС как се справя отрасълът? На всичкото отгоре някои произвеждат и по-евтино, и по-качествено, и в по-големи обеми, при далеч по-тежки условия. Нали тъкмо затова искате и пазарът на ЕС да направи „стена“ срещу техния внос, т.е. да отнеме заради вас правото на всичките си останали граждани да купуват добри продукти на сносна цена и то докато с данъците си финансират вас да произвеждате по-скъпо и с все по-ниско качество, особено за вътрешните пазари?
Да обобщим! Ако работодателят ви е дал бонус, когато фирмата е на печалба, ако държавата е увеличила социалните плащания и благините – когато бюджетът й не е бил под риск, ако ЕС е бил щедър – когато пред съюза не са стояли задачите да се подготви за преустройство, евентуална собствена военна защита и справяне с куп кризи – това не се полага във време на предизвикателства, включително за оцеляването на икономики като цяло, че и на физическо оцеляване. Целта е била в по-спокойно и богато време животът да се подобри и да бъдат понатрупани резерви за лошо време. В лошо време се подпомагат само болни, старци и деца, а ако е възможно и някои на ръба на оцеляването – толкова! Другите се справят сами. Изискването някой да се грижи на някого да не му спадат печалбите, не само е абсурд – това е просто неморално.
Може би затова идва и предупреждението на МВФ към правителствата да спрат да се поддават на изнудване от страна на който и да е бранш – в случая на селскостопанския:
„Правителствата в Европа не трябва да се поддават на призивите за увеличаване на финансовата подкрепа за протестиращите фермери, предупреди управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева в брифинг пред журналисти във Вашингтон, цитирана от пресцентъра си.
„Виждаме, че земеделските производители протестират. На човешко ниво, аз разбирам, че те са изправени пред повече трудности и не е лесно да вършат работата си. Но ако тези настроения продължават и ако това тласне правителствата в сложна позиция, в която те се окажат неспособни да направят необходимото за подсилване на икономиките, тогава може да дойде време, в което да съжаляват,“ казва Георгиева. Тя добавя, че е разговаряла с политици от финансовите министерства и те осъзнават колко сложно е да бъде направена крачка назад отношение на вече дадена подкрепа. “Лесно е да бъде дадена, но е трудно да бъде оттеглена,“ казва управляващият директор на МВФ.
Георгиева призова правителствата по света да работят за възстановяване на фискалните буфери, изчерпани заради пандемията, натрупването на дълг, високите лихви и повишената цена на обслужването на дълга. “Не знаем какво ще донесе бъдещето. И научихме важен урок от ковид и дните, когато започна войната в Украйна – че държавите със силни фундаменти устояват по-добре на шоковете“.
С други думи, ако искаме всички да оцелеем като общества, а не разделени на браншове да загинем, задължително трябва да проумеем, че „Дадено ми е“ не е равно на: „Полага ми се“ и да направим нужното за всички ни.
