Живка Кехайова
Днес започва последната предизборна седмица
Проблемът е, че по нищо не личи. Драмата в нашата политика продължава да е следствие от невъзможността на политическите субекти да осъзнаят, че виновни за резултатите им и резултатите изобщо, не са им другите политически субекти, а те самите.
Донякъде е логично – едно огромно мнозинство в България продължава да вярва, че за всичко лошо в живота са виновни други, най-вече държавата, а не собствените им избори. Този тип мислене, съпроводен с определен тип действия и бездействия е пагубен – от личен живот до държавно устройство и обществено оцеляване. И вместо политиците (част от това общество) да го коригират и възпрепятстват, то се пренася сред тях, вече на едно ново ниво.
Грешката на ГЕРБ преди няколко години беше тази – възприеха протестите като проблем, а не потърсиха веднага причината, която е дала шанс на тези протести да се случат. Причината те да се породят (извън интереса на групата опоненти) и да станат важни за много повече хора от периферията, които нито са били част от кликата на организаторите, нито имат подобни на тях мотиви. Затвориха си очите за изтърваните от тях самите тенденции и допуснатите грешки и бяха наказани.
Днес в същата ситуация изпаднаха ПП-ДБ – другите партии са им виновни за липсата на перспектива и реализация. На вторите избори тази теза минаваше добре. На шестите изглежда инфантилно, освен за кликата на фанатичните фенове и функционери, а тя винаги е малка при всички партии. И не, лидер на партия с претенции да управлява страната не може да си позволи да изтърси: „Тя (Урсула фон дер Лайен) застава до Борисов и Горанов. Изборите, които са важни за нея, ги търгува за влияние тук“. Въпросът, на който като лидер трябва да отговори е защо Урсула фон дер Лайен застава до Борисов, а не до него? Какво се промени, че преди време стоеше до него, а сега не?
Убедена съм, че във всички нормални (т.е. не изявено пропутински партии) има читави и умни хора. Защото пък във всички до една има и вредители с промити мозъци. Дано сложността на света научи политиците ни да носят своята отговорност, за да поведат обществото към промяна в мисленето в посока лична отговорност и личен дълг в работата за просперитет. Защото в историята личностите и водачите са онези, които формират процесите и водят света в определена посока, не масата (народа) както ни учеха някога.
