Живка Кехайова
Който и да „победи“, ДПС престава да съществува в досегашния си вид (политически, икономически, силови механизми в пълен синхрон)
А това е нова политическа, че и икономическа ситуация у нас. Доган (руснаците) подцениха Пеевски. Пеевски пък се надцени. Който и от двамата да е победителят, ще плати за „победата“ си, оставайки с много по-малко власт и ресурси от всякакъв вид. И това всъщност е добре, а най-добре е за електората на ДПС, защото ще бъде освободен от крепостничеството на етническа основа. Защото българските турци са български граждани като всички други и като всички други трябва да имат правата за избор на начин на живот и ценности, съответно на представителство за такива. Досега десетилетия наред един, назначил се за аятолах на етническа структура, ги държеше капсулирани единствено на ниво етнос, отнемайки им свободата за гражданство. И ги използваше като силов аргумент за опазване на някакъв етнически мир, който точно това население никога не е заплашвало (само него са го заплашвали тоталитарни соц. политици, създали всъщност в ДС инструментите за капсулиранеуто му).
На този фон е абсурдно баламурничество поведението на някои политически субекти (за феновете им е ясно), тълкуващи ситуацията като вид шоу, или конно надбягване, на което да залагат.
В този момент, ако има разумни политици, трябва да направят сериозен анализ на новата политическа схема в България, която вече е факт, макар и в незавършил още процес, да потърсят мястото си в нея и да действат по нов начин. Тези, у които има поне грам отговорност и чувство за дълг, ще трябва да потърсят формула за стабилност на държавата, дори без оглед на частните си интереси. И знаете ли защо? Защото всички останали, особено задействаните като Доган, ще направят и невъзможното, в този момент да дестабилизират напълно страната.
Хибридната атака върви из цяла Европа, че и по света. Наистина ли някой си мисли, че заобикаля България при положение, че у нас хибридната война не е спирала и за час? Интересното е обаче, че точно тази атака може да се окаже един от малкото шансове, които сме получавали, да поизчистим Авгиевите си обори – не напълно, защото нямаме Херакъл на политическия терен, но поне малко да поизчистим.
