Живка Кехайова
Успяхме да изкатерим Еверест на безумието. Въпросът е има ли от там път, или единствено пропасти го опасват
Опитните алпинисти доказват, че няма връх, опасан само с пропасти и от всеки има пътища, при това не един. Дано това правило важи и за социалните върхове, включително тези на безумието.
Инагурацията на Тръмп доказа за пореден път, че походът към „върха“ сме го започнали доста по-рано, а самата експедиция се е изстреляла с изключителна бързина по времето на Обама. Двата мандата на Обама – криви, безсилни, вредни и унищожителни за световната политика (и третия чрез Байдън) възкачиха отново Тръмп (това е твърдение на всички сериозни анализатори и според мен са прави). Единият вид безумие доведе като контрапункт другото. Липсата на принципи и ценности, освен в посока изкуствено социално инженерство, постлаха пътя на лошите принципи и ценности (но поне съществуващи). Защото човеците не могат да живеят без принципи и ценности, не могат да оцелеят без тях. Престават да бъдат човеци.
Не мога да отрека, че на фона на доскорошното безхаберие и безгръбначност, в доста моменти дори Тръмп изглежда почти нормален (особено на фона на приближените си и екипа си), а много от политиките му – приемливи, най-малкото, защото са ясни и адресирани, например за енергетиката, възраждане на производствата, забраната на социалното инженерство, особено в училищата и т.н.
Ако досега вярвахме, че САЩ притежават нещо изключително – работещи администрация и съд (без значение кой и какво е оглавило държавата), сега и тази вяра е доста разколебана. Ако Байдън вярваше в независимия съд на САЩ, щеше ли авансово да помилва не само сина си, но и цялата си рода, плюс някои приближени? И как изобщо е възможно някой, пък бил и американски президент, да си позволи подобно нещо, признавайки, че ако си на върха няма проблем да вършиш престъпления? За какъв политически морал и ценности изобщо говорим?
Защо, според цитираните снощи проучвания, при 30% леви либерали в САЩ, над 60% от преподавателите във висшите училища са леви либерали и над 90% от администрацията, след наложения социален инженеринг, подсигуряващ експеримента? И как би могла да се преустрои тази администрация без да рухнат системите? И нека се разберем за хиляден път – левия либерализъм (едно от най-вредните идеологически изобретения, разделящо хората на откъснати една от друга групи по незначителни белези, борещи са за надмощие), няма нищо общо с либерализма, чрез който САЩ и развитите държави са постигнали възхода си.
Как точно ще се отрази на човечеството сблъсъкът на описаното по-горе безумие с безумието, властващо на изток – само погледнете Путин и Ким Чен Ун (чудиш се източната психиатрия и преизподнята едно и също ли са?). Ще намери ли път светът между двата вида зло и къде ще бъде Европа в това търсене – водач, или двойна жертва?
Що се отнася до България, според мен на нас всичко това може и да ни се отрази добре. Ние много по-рано експериментирахме с всичките видове безумие и стигнахме не връх, а дъно. Може пък заплахата отвсякъде да ни обедини да свършим нещо смислено, защото лично се уверихме, че безумието си е безумие, независимо от вида и винаги води до погром.