От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 254
Съществени и неотменни черти от облика на България и българите са гостоприемството и готовността да помогнат на ближния при необходимост. Историята ни е богата с примери в това отношение и тези, които са имали щастието да усетят българската подкрепа, след много години, все още пазят топли спомени и изразяват благодарност. Сърбинът Диян Маринкович, днес германски поданик, виден архитект, живеещ в Мюлхайм (в близост до Франкфурт на Майн) се обръща към българската редакция на радио Дойче веле, за да сподели с огромно вълнение и топло чувство далечен спомен отпреди 60 години, свързан с нашата страна и нейната роля в бъдещото му развитие. Тогава той е бил само на 13 години и заедно с брат си е имал шанса да бъде едно от 13 000 сръбски деца, приютени от българското правителство след разрухата от Втората световна война. Живял и учил в Русе, където бил обгърнат от любовта на своите учители и възпитатели от интерната. Те не само са се грижели за неговата прехрана, но в кризисните за него дни му помогнали да преодолее болката, “да стъпи на крака”. Открили таланта му да рисува и го насърчавали да участва в изложби от детски рисунки, пътуващи из страната. Така му помогнали да развие дарбата си и да я превърне в професия и съдба. Днес Диян Маринкович представя свои произведения в Музея на модерните изкуства в Ню Йорк, по негов проект е построена сградата на Америкън Експрес Банк във Франкфурт на Майн. Времето, прекарано в Русе, оставя трайна следа в съзнанието на Диян Маринкович и той мечтае отново да посети града – отправна точка на по-доброто му бъдеще.
