[ad id=“263680″]
..
Изповед
Добре, че проправих пъртина
в сняг, натрупан от спомени.
Като след буря, която отмина,
отместих дървета, паднали клони.
Добре, че усетих ръце
топли, залепващо нежни.
Длани рисуват мойто лице
в мигове тихи, безбрежни.
Добре, че намерих очи
мълчаливо, до болка потребни,
озаряващи с цветни лъчи
хиляди капчици дребни.
Добре, че казах ОБИЧАМ
в онази зимна гора!
На Ромео сякаш приличам,
който идва с твойта зора.
Добре, че компаса намерих
за пътя към твойто сърце.
Три сутринта е…
Дано се усмихваш в съня!
Стихотворението е изпратено в редакцията подписано с псевдоним „Алеко“. То не е първото, което ЗАРАТА публикува. Пожелаваме творческо вдъхновение на автора!
