Ако изглежда като мъж, говори като мъж, действа като мъж, чувства се мъж, твърди, че е мъж и има гените на мъж, човек би трябвало да е мъж. По документи обаче Пол Найденов е жена, а всъщност не е роден с изявени белези на нито един от двата пола и точното определение за него е интерсекс.
Казусът на Найденов вече е съдебен – защото миналата година той подава молба до Софийския районен съд (СРС) за промяна на пола, вписан в документите му за самоличност като женски. Той е първият известен случай на интерсекс човек в България, който води подобно дело по Закона за гражданската регистрация. И дали защото молбата му няма прецедент, или по други причини, получава отказ от първата инстанция. Сега Найденов и адвокатът му Наташа Добрева обжалват пред Софийския градски съд, който ще заседава по казуса през май.
Интерсекс всъщност е терминът, който вече се използва вместо познатия от миналото „хермафродит“, което е само един от видовете интерсексуални състояния. Самият Пол (наричаме го така, въпреки че според и пред държавата той е вписан с женско име) има Синдром на Morris или още Синдром на андрогенна резистентност (виж карето). Това е една от многото вариации, наричани интерсекс състояние.
Софийският районен съд назначава сексологична експертиза, която установява, че Найденов има състояние „интерсексуалност“ (ендокринно отклонение), а не „транссексуалност“. Вещо лице потвърждава, че той има генетичен пол на мъж (XY полови хромозоми). И нещо повече – според експерта „проучените материали по делото и прегледът … недвусмислено сочат за наличие на съзнание за принадлежност към пол, съответстващ на генетичния пол“, т.е. мъжки.
СРС обаче пише в решението си, че не може да приеме „като абсолютно сигурно и достоверно обстоятелството, че молителката страда от Синдром на Morris, тъй като вещото лице констатира, че представеното изследване показва мъжки кариотип, но не съдържа информация за ДНК анализ, липсва гинекологичен преглед, вкл. ултразвукова диагностика на вътрешни полови органи, без които диагнозата се явява непълна“. Остава неясно защо съдът сам не е изяснил тези въпроси, ако ги счита за важни. Производството за смяна на пола, както изрично е отбелязано в решението, е по Глава 49 от Гражданския процесуален кодекс, т.е. охранително. В това едностранно и безспорно производство съдът има задължението да оказва съдействие на молителя и на основание чл. 533 ГПК, може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени в молбата.
Вместо това съдът заключава, че „молителката е лице от женски пол, което се намира в състояние на транссексуалност, изразяваща се в разминаване между телесния пол и усещането на лицето за принадлежност към противоположния пол“. „По делото няма данни молителката да има външни полови белези, съответно органи, които да я определят като лице от мъжки пол“, пише още в мотивите на решението. В него се заявява, че молбата на Найденов е преждевременно предявена. Защо? Защото „не се установи по никакъв начин, че молителката се е подложила на хирургична интервенция за коригиране на половите ѝ органи“. „Промяната на данните в гражданското състояние относно пола на лицето не може да предхожда настъпването на едно бъдещо несигурно събитие, каквото е молителката да завърши успешно хирургическа интервенция, както между впрочем няма данни по настоящото дело молителката да има такова намерение“, пише в решението.
И се казва, че няма пречка, ако се подложи на хормонална терапия и операция, Найденов отново да подаде молба за смяна на пола.
Всъщност той вече е бил обект на подобни терапии, на които е бил подложен като дете, без да е искано съгласието му. Това са т. нар. „нормализиращи“ хирургически интервенции, които осакатяват интерсекс децата и отнемат правото им на информирано съгласие, както и правото им на самоопределяне на полова идентичност. При тях в ранна възраст родителите и лекарите избират дали детето, родено без ясно определен пол, да изживее живота си като мъж или жена.
Самият Найденов, който е единственият интерсекс човек в България, който публично коментира проблемите на хората като него, наскоро описа ситуацията пред „Капитал“. „В повечето случаи, когато се роди интерсекс дете, лекарите и семейството решават на какво ще го направят – момче или момиче. Или по-скоро да приличаш на едно от двете, като бърз козметичен ремонт. Безумно е това да се прави, защото нямаш перфектните гениталии по нечия представа – все едно ще си ги показваш публично. И след този ремонт оттам нататък се оправяш сам, никой не носи отговорност какво ще стане с теб, какви хормони ще трябва или не трябва да взимаш, дори като част от храната си. Никой не те пита съгласен ли си, просто вярваш на по-възрастните. И след време си даваш сметка, че си бил брутално изпързалян. Никой не е обяснил на родителите ми, че няма да съм точно момиче, че няма да имам деца“, разказва Пол.
След всичко това нежеланието му да се оперира, за да бъде признат от държавата за мъж, какъвто се чувства и като какъвто живее, е повече от обяснимо.
Самият Найденов определя изискването на съда да се подложи на операция като неморално. Ето какво каза той: „Становището на съда е крайно субективно и в пълно противоречие с предоставените доказателства. Базови понятия, разяснени в медицинската експертиза, се оказаха непознати за съда, което де факто я направи безсмислена. Предоставените доказателства не са взети под внимание, или още по-лошо – демонстрира се явно неразбиране на естеството им. Това става ясно с неразбирането на същността на проблема, започващо още с объркване на понятията „транссексуалност“ и „интерсекс състояние“, както и неразбирането на термини като „пол“, „кариотип“ и други. Бе пренебрегнато и това, че в случаите на „интерсекс състояние“, медицинската практика е все още насилствено премахване на неотговарящите на представите за „нормалност“ външни и/или вътрешни полови белези и органи (Въпросната практика е обект на Доклад на Специалния докладчик за мъчения и изтезания към ООН). Нормално е не всеки да е запознат с терминология, съкращения, диагнози и др., но е абсолютно неприемливо подобно поведение да бъде демонстрирано от съд, чието задължение е да взима осъзнати решения, базирани на предоставени доказателства. Неморално е да се очаква от човек, който е бил обект на доказани медицински експерименти, накърняващи правото му на физическа цялост, да изявява желание да се подложи на повторни такива.“
Затова той обжалва решението на районния съд. Пред Софийския градски съд Найденов се позовава на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която предвижда, че „всеки човек има право на уважение на неговия личен живот“. „Съгласно тази разпоредба, понятието личен живот е много широко и обхваща аспекти от социалната идентичност на индивида. Елементи като, например, полово идентифициране, име, образ, избор на прическа и на дрехи, сексуален живот спадат към личната сфера, защитена от чл. 8. Тази разпоредба защитава също правото на лично развитие или, алтернативно, правото на самоопределение и правото на установяване и развитие на взаимоотношения с други човешки същества и с външния свят. Чл. 8 защитава изрично правото на избор или смяна на собствено, бащино и фамилно име, тъй като тези елементи засягат личния живот на индивида. В настоящия случай, полът, който е бил определен при раждането на молителя е чиста фикция, която му е била наложена през целия му живот, без той да е имал възможност да изрази пред държавата личното си самоопределение. Ето защо, отказът на съда да уважи това негово право противоречи пряко на разпоредбата на чл. 8 от ЕКЗПЧОС“, обяснява адвокатът му Наташа Добрева.
В жалбата си до СГС тя се позовава и на практиката на съдилищата у нас. Тя не е по казуси на интерсекс хора като Найденов, а на транссексуaлни, но с годините, с някои изключения, в нея все по-трайно се налага виждането, че водещият фактор е самоопределянето на лицето за принадлежност към единия или другия пол, а не физическите му белези. „Оперативната намеса е право на личен избор, ръководен от индивидуалното усещане на лицето за психологически комфорт. Всеки случай е индивидуален, поради което изискване за задължителна оперативна намеса е недопустимо и в нарушение на основни човешки права – правото на уважение на телесната неприкосновеност“, пише адвокат Добрева.
„Най-голямата метаморфоза за лицето е смяната на социалната му роля в живота“, постановява ВКС през 2004 г. в едно от решенията за смяна на пол у нас. А през 2014 г. по друг казус Софийският градски съд уважава молба за смяна пола само на базата на установеното самоопределяне и заявява: „Законът за гражданската регистрация не съдържа изисквания промяната на пола в гражданското състояние задължително да се предхожда от хирургическа интервенция за промяна на половите органи.“
Източник: „Правен свят“
