ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 23, 1990 г.
„ВЕДОМСТВЕН ЕГОИЗЪМ” ИЛИ АЛТРУИЗЪМ ЗА ЧУЖДА СМЕТКА
Всеизвестна истина е, че когато се изслушва само едната страна в даден конфликт, обществото ще бъде заблудено, както е сторила това въпросната авторка Елена Славчева на 27.ІІ.1990 година чрез в. „Септември („Нещо повече от ведомствен егоизъм”). Без да е изучила истинското състояние на нещата, тя упреква другата страна, т. е. нас във „ведомствен егоизъм”. Засега срещу нанесеното обвинение на колектива във „ведомствен егоизъм”, „цинизъм” и „безнравственост” ще дадем думата на фактите.
● Егоизъм ли е истината, че от сградния си фонд ние предоставихме 100 легла на Висшия медицински институт, 56 на ученици от училище „Ромен Ролан”, два етажа на възпитаничките от дом за девойки „Неделчо Николов” и др. 60 студенти.
● Егоизъм ли е истината, че на 03.05.1979 г. Музикалното училище без някакво законосъобразно разпореждане се настанява в първия етаж на сградата на Института за детски учителки, на 12.09.1980 г. заема по същия начин втория етаж, на 26.01.1984 г. (вследствие на натрупания опит) се изкачва на третия етаж, а сега се отправят претенции за четвъртия етаж и за други две амфитеатрални зали?
● Егоизъм ли е фактът, че си законен стопанин на сграден фонд, а след всяка изтекла година към него се предявяват искания от хора, които, ако досега си бяха „запретнали ръкавите”, биха си издействали построяването на собствена сграда, защото такова съжителство (от пронизителни звуци на духови инструменти и от необходимата тишина за лекционен процес) на никого не е приятно?
От начина, по който се поднасят фактите в посочения тенденциозен материал, читателите могат да останат с погрешното впечатление, че ние сме предоставяли тези етажи, защото са ни били излишни. Нашите нужди не са по-малки от тези на Музикалното училище. Ще трябва да подчертаем, че институтът ни има за задача да квалифицира 50 000 учители от Южна България, като 12 000 ежегодно посещават различни квалификационни форми: курсове, семинари, консултации, педагогически четения, регионални конференции, изпити за клас-квалификация и т. н. Този процес понякога има пикови моменти, има и по-спокойни дни. Но трябва ли от спокойните, т.е. от „нормалните” периоди да се гради лъжливата представа, че от сградата на института може до безкрайност да се ограбват стаи, етажи, крила?
В призива на колегите от Музикалното училище се съдържат елементи от рода на народната сентенция „с чужда пита майчин помен прави”. Така например те обещават: „…поемаме ангажимента… да предоставяме базата си (подч. От нас: Д. Г. Хр. М.) с наличния инструментариум” на института, когато има нужда. Ние питаме: чия база ще ни се предоставя? Тази база е собственост на института. Тя не е строена с „членски внос”, а с капиталовложения на МНП, като в довършителните работи нашите колеги и учителите курсисти вложиха стотици хиляди работни часове доброволен труд, затова с основание притежаваме акт 5046 от 04.07.1984 г., който ни гарантира правото на собственост върху нея..
Поведението на колегите от Музикалното училище влиза в известен синхрон с приказката за кукувицата, която снася яйцата си в чужди гнезда. Видя се как след настаняването си в първия етаж на института техният апетит за разширяване непрекъснато се повишава, за да ги доведе до абсурдното искане да ни изтласкат от четвъртия етаж, на който се намират 4 учебни кабинета (по музика и рисуване), работни кабинети за 17 преподаватели, да се поискат и 2 амфитеатрални зали, в които водим поточното обучение.
И нашият преподавателски колектив има нужда от сносни условия за работа, в него се трудят 18 кандидати на науките, 8 доценти, 1 доктор на науките, 2 професори и 3 доценти в процедура, 21 колеги са зачислени на свободна или задочна аспирантура. През 30-годишния си живот институтът остави трайни следи в методиката на обучението. Сред 2000-те публикации на преподавателите 200 са монографии, учебници, методически ръководства, публикувани са над 1 500 статии в различни списания, сборници, бюлетини (в това число и във в. „Септември”).
Предишните старозагорски власти по различни поводи проявиха безразличие и допуснаха отстъпление по отношение на културното и образователното развитие на града ни: беше закрит институтът за прогимназиални учители „М. И. Калинин”, не беше прието предложението за откриването на университет в града ни (който сега се намира във Велико Търново), закри се Институтът за детски учителки (който ще започне да функционира в Пазарджик), не се възприе предложението на Пловдивския ,университет за задочно обучение на датски и начални учители (което вече се води в Хасково). В услуга на криворазбрания „възродителен процес” властите почти бяха готови да преместят Института за повишаване на квалификацията на учителите в град Кърджали.
Ръководството на Музикалното училище именно със съдействието на тоталитаризма се самонастани в трите ни етажа, а за подстъпите към четвъртия използва някои съвременни методи за манипулация на общественото мнение чрез средствата за масова информация.
Крайно време е да се разбере от всички, че Музикалното училище, което естествено има своя дял в оформяне културния облик на града ни, не може все така в съжителство да възпитава, да изгражда музикалната култура на питомците си, че то се нуждае от самостоятелна, удобна сграда. Към това трябва да се насочат усилията на заинтересованите и ръководните кадри.
А що се отнася до предложението на авторката Елена Славчева, чувстваме се задължени да споделим, че на нашето общество не толкова е нужен „Институтът за нравствено усъвършенствуване” (защото сигурно първо някой журналист ще възкликне: аман от институти!), колкото – гаранции за изкореняване на беззаконието, принудата, арогантността. Преди да се отправят някакви призиви за нравственост, необходимо е да се вникне в същността на явленията, да се потърсят причините, които са породили конфликта, т.е. да се проведе компетентен цивилизован диалог, за да не се плете „кукувиче гнездо” и в следдесетоноемврийски вариант.
Доц. к.п.н Димитър ГЕНЧЕВ
директор на ИПКУ „Ан. Тошева”
гл.ас. Христо МАКАКОВ
председател на синдикалното ръководство на ИПКУ
