Вчера бе обявено прославлението на владика Серафим за светец. И така всички вярващи хистияни вече ще могат да отправят молитвите си за помощ към Свети Серафим Софийски Чудотворец. Това ще бъде името на канонизирания от Руската и от Българската православни църкви Серафим Соболев. В негова чест вчера биха камбаните на всички столични храмове.
Архиепископ Серафим е известен сред българските християни с чудесата, които се случват на гроба му в криптата на Руската църква „Св. Николай Чудотворец” в София. В основата им е един диалог между умиращия духовник и една мирянка. Със скръбен глас тя го попитала преди смъртта му:
„- Кой сега ще се моли за нас, владико?
– Ако имам дръзновение пред Бога, пишете ми писма и аз ще ви отговарям.”
Именно този диалог е в основата на всичко, случващо се досега. И оттогава потокът от хиляди хора, които пишат писъмцата си до дядо Серафим не е секвал десетки години. Идват всеки ден – всеки от тях със своята болка и искрена молба.
Безусловно това е радостно събитие, защото за първи път в историята на църквата се случва съвместна канонизация. Обявяването за светец на владика Серафим от Руската православна църква вече се случи в началото на февруари. Той беше канонизиран в чин „светител”. Този чин получават всички светци, който са били архиереи на църквата. Така, както дълги години Серафим Соболев е бил архиепископ Богучарски.
Владика Серафим ще носи името – Свети Серафим Софийски Чудотворец, архиепископ Богучарски. Софийски по името на нашата столица, където той е бил архиерей повече от 30 години и където е починал, а названието чудотворец идва от народната любов и почит.
Тържествата по повод това радостно събитие за православните християни започнаха още снощи. Светейшият патриарх Неофит със Светия Синод и делегацията на Руската православна църква извършиха в криптата на Руската църква последната панихида за новопрославения светец. След това точно в 19 ч. с иконата на свети Серафим Софийски чудотворец няколко хиляди души се включиха в литийно шествие от Руската църква до катедралния храм „Св. Александър Невски.“ В него имаше повече от 100 духовници – монаси, свещеници и монахини. Литията бе водена от гвардейците, казаците и хористите от Руската църква и учениците от Софийската семинария.
Шествието беше предвождано от волоколамския митрополит Иларион и икона на свети Серафим, нарисувана в Санктпетербрургската духовна академия и осветена и дарена от Московския и на цяла Русия патриарх Кирил. Когато множеството се насъбра пред катедралния храм, тази икона бе предадена на патриарх Неофит. След това тя ще остане в нашата катедрала. Тя едвам побра множеството богомолци, дошли в храма, където бе отслужено и всенощно бдение от варненския и великопреславски митрополит Йоан.
Кой е Свети Серафим?
Бъдещият архиепископ е роден в руския град Рязан със светското име Николай. Той е единадесетото дете на Мария Николаевна, която го ражда след страшни мъки на 1 декември 1881 година. Горещото желание на благочестивата му майка е той да стане свещеник и тя полага всички усилия да устрои съдбата му.
Младежът получава теологическо образование, отличава се със смирение и доброта, но в същото време и с необикновена твърдост по въпросите за вярата.
Като студент в четвърти курс през 1908 г. той приема монашество с името Серафим в чест на прославения преподобен Серафим Саровски. Младият монах се предава на строг пост и непрестанна молитва. От деня на своето подстрижение до самата си смърт, той не вкусва месо, а в продължение на много години приема храна само веднъж на ден. Следват 10 години, в които отец Серафим преподава в различни духовни училища. После става ректор на Воронежката духовна семинария.
През 1919 г. руският патриарх Тихон благославя ръкополагането му за втори викарий във Воронежката епархия. През май 1920 г. Архимандрит Серафим е назначен за ректор на духовната семинария в столицата на Крим Симферопол. През октомври същата година, на празнично богослужение е ръкоположен за архиерей – обявен е за Лубенски епископ, викарий на Полтавска епархия. След месец Клим пада под ударите на Черваната армия и владика Серафим заминава зад граница. През май 1921-а е назначен за предстоятел на Руската църква в София.
Освен за руснаците в България, той се грижи и за българите, за бедните и слабите.
В 1934 г. с решение на Руската задгранична църква владиката Серафим е издигнат в архиерейски сан с титул Богучарски.
До края на живота си той обитава малка квартира на ул. „Велико Търново“ № 30, в която липсват и най-елементарни удобства. Няма никакво пристрастие към вещите и когато някой бедняк го помоли за дреха, той му подарявал с радост първата, попаднала му подръка.
Година преди своята кончина светителят започва да говори за смъртта, а няколко дни преди да си отиде от тоя свят, известява деня на своето преселване във вечността. И то на какъв ден – в Неделята на светото Православие, на 26 февруари (13 февруари стар стил) 1950 г. По решение на българския синод в криптата под олтара на Руската църква е гробницата на светител Серафим Соболев. Три дни продължава поклонението пред блажено починалия владика.
Вече изминаха 66 години от смъртта му, а пред неговия гроб в Руската църква не престават да идват хора и да пускат писма с желания.
***
Свети Серафим създава Княжевския девически манастир
Архиепископ Серафим успява да осъществи и едно свое отколешно желание – да създаде девически манастир, в който да остави заветите си. То се забавя с почти десет години заради избухналата война. Началото на обителта е положено през 1948 г., когато подстригва в монашество Олга Ливен (дъщеря на руския княз Андрей Ливен) и Надежда Ястребова, като дава и на двете името Серафима в чест на преподобния Серафим Саровски.
Така те стават основа на новосъздадената Покровска обител – готвят се за официалното й откриване в отпуснатия по молба на духовния им отец апартамент на ул. „Шести септември“ (на семейството на фабриканта Стоян Величков).
Владиката Серафим е смъртно болен и лежи прикован на постелята. Тогава те стават свидетели на поредното малко чудо на светителя – той дава указания къде да устроят параклиса, като за целта описва местонахождението на всяка една от стаите. Когато удивените сестри го питат откъде знае всичко това, след като никога не е ходил там, той с усмивка им отговаря: „Така ли?“
Монахините от Покровския манастир в Княжево пазят спомена за Софийския Чудотворец. Покойната вече игумения Серафима Ливен (1913-2004) заедно с монахиня Серафима Ястребова и други сестри от обителта са записали десетки страници с молитвени чудеса, извършени от владиката Серафим. Вътре в основания от светителя манастир е построен храм, който носи неговото име.
Източник: Днес.БГ
