[ad id=“225664″]
Посиняхме в стискане на палци
за родните ни интелектуалци.
Държавата за нас се цинцари –
горкичката, все нямала пари!
[ad id=“238430″]
Да бяхме барем гъвкави спортисти –
коравоглави супер футболисти;
борци със „херкулес” мускулатура,
която се котира във натура;
да бяхме и боксьори – та с юмруци
да турим ред в надеждите ни куци…
[ad id=“263680″]
Ала сме само учени, поети,
напънали ума си да ни свети.
Опърпани несретници артисти
с идеи все тъй романтично чисти.
Да! Хилави са клетите ни скути!
И затова с дивашки ъперкути
ни бъхтят. А финасови крошета
по интелектуалните полета
напомнят ни, че времената днеска
са просто само творческа гротеска…
[ad id=“218001″]
За да съзиждаме, са нужни и банкноти.
Събираме ги като дребни ноти
по листа сив на свойта орисия.
Културата удари на просия!…
Такава е съдбата, скъпи мои,
за нас, чистачи в калните забои
на прословутия Обществен Дух.
Затуй зовът ми е лирично глух:
„Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви!”
Пред нас, книжовници сплотени –
поклон и… Бог да ни прости!
Стефанка Мирчева живее и работи в Стара Загора. Автор е на: „Многозвучни снегове“ – 1996 г., „Две лица“ – 2014 г., „Диоптри срещу късогледство“ – 2015 г.
Последната й книга (сатирична), разкрива ярка и безпощадна наблюдателност. Трите стихотворения са от тази книга.
