От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“ 6
№ 498
Акад. Кирил Попов (1880, Шумен – 1966, София) е първият българин с докторат по астрономия. През 1912 г. защитава докторската си теза в Сорбоната и става доктор по небесна механика на Парижкия университет. Темата на дисертацията му е върху движението на астероида Хекуба. В нея той разглежда по-особен случай от т.нар. проблем за трите тела. Коригира изчисленията на известния математик Анри Поанкаре, с което привлича вниманието на европейската научна общност. В средата на 20-те години на ХХ век печели известност с трудовете си по външна и вътрешна балистика – проблема за движението на снаряда в цевта на оръдието и извън нея. Приносът му е в приложението на аналитичната теория на диференциалните уравнения във външната балистика. Според признанието на френските специалисти “външната балистика става точна наука след работите на Попов”. По-късно проучванията му в областта на балистиката и термодинамиката се използват в развитието на ракетната техника и космическите изследвания. През 50-те години на ХХ век публикациите му в областта на термодинамиката на необратимите процеси привличат вниманието на изследователите от цял свят. Попов получава писма от големите национални лаборатории в САЩ, Япония, Германия, Англия, в които са съсредоточени изследванията на ядрените процеси. През 1957 г. работата му “Математически основи на необратимите термодинамични процеси” (1956 г.) е докладвана от Морис Рой и Фредерик Жолио-Кюри пред Парижката академия на науките и е публикувана под нейния патронаж. Този труд получава премията “Анри дьо Парвил” на Парижката академия за 1957 г.
