Михаил Цветански – Целувай ме
ЦЕЛУВАЙ МЕ Целувай ме навсякъде… целувай, зарастват от дъха ти мойте рани, от хлад и самота ме излекувай – налагай с билки – две тъй топли длани. Целувай ме, до….
ЦЕЛУВАЙ МЕ Целувай ме навсякъде… целувай, зарастват от дъха ти мойте рани, от хлад и самота ме излекувай – налагай с билки – две тъй топли длани. Целувай ме, до….
Събуждам се. Прясна съботна утрин. Чеша се като къртица, умуваща кои числа да пусне от тотото. Любимата влиза с гръм в спалнята и заявява, че днес сме щели да чистим….
Стихотворение на прекрасната Ники Комедвенска, която връща душата на мястото ú… Селото на Господ Забелило безоблачно лице, ще го подпали слънцето отгоре, а то стои – две шепички селце, припича….
Дойдат ли празници, родните телевизии умират да ни заливат с всевъзможни съвети. В новините по Великден основно наблягат върху качеството на храните. [ad id=“225664″] Не било хубаво да купуваме развалено….
Старозагорският поет Йордан Пеев написа днес своето поредно прекрасно стихотворение за разпилените чувства и охладнялата плът на нашето бивше „Ние“… [ad id=“225664″] Един до друг вървим, а празно помежду ни….
Едно стихотворение, изпратено от Антон Кавалджиев до контактната форма на ЗАРАТА. Публикуваме го без редакторска намеса. Европа Гръмовержеца Зевс надолу погледна Земята бе свежа, гиздава и бледна Европа гола в тревата….
Поезия,любов и още нещо… Невидима Понякога най-близо съм до теб, а съм невидима, разтворила в прегръдка пеперудени крила и пърхаща в очакване на близост непоискана, граничеща във мислите ми с….
БЛАГОВЕСТИЕ Чуй Благовестие носят ни птиците с песен, събуждаща пак пролетта, акомпанират им тихо капчуците – ражда се нов живот в цвят и листа. Слънцето в струнни лъчи ни изпраща….
СЛЕД ВЪЗКРЕСЕНИЕ Отвътре, както всъщност и отвън, взаимно сме отвъд и надалече в свят без камбанен, а с монетен звън. Доволно спи преялото Човечество. Мария чака Божият си син, тъй….
В нощите си все към тебе пътувах. Пристигах тихо и като невидима прашинка присядах на дивана в дневната ти и те чаках. Още те виждам с вътрешното си зрение –….
КАПРИЗ 2 По дяволите! Този свят е тъй весел, тъй развлекателен, и тъй любезен, че започва да ми напомня къщата на обесен! И аз се хиля. Шляя се по улиците….
Или как се унищожава талант? “Аз искам, щом издъхна уморена, то – слънцето – със мене да изстине, а светло като мойта кръв червена да блесне над земи и над….