Иван Смилянов – поезия
[ad id=“225664″] Сам съм. Но не и самотен. Мисля за много важно нещо – търся сродна душа. Но не намирам. И се питам: въобще, има ли такива? Къде са? Ако….
[ad id=“225664″] Сам съм. Но не и самотен. Мисля за много важно нещо – търся сродна душа. Но не намирам. И се питам: въобще, има ли такива? Къде са? Ако….
[ad id=“225664″] Юнско чедо, тръпка в ъ в тополите, раждаш се, разплискало летата, юнско чедо, мило мое, моля те, моля те, не падай с ъ с листата! [ad id=“263680″] Юнско….
Чадърите отново се завъртат под призрачните есенни воали, кулисите загадъчно се мърдат и звездните хайвери омотали. [ad id=“225664″] Дървета на тролеите се кланят, досущ по мюсюлмански правоверни, а капещи, косите….
О, аз я обичам, обичам очите, гласът ѝ, нейната песен, обичам косите ѝ, попили мъглите на мразовитата есен. [ad id=“225664″] Като тъжните есенни листи слушам унесен нейната песен и проронвам….
Намачкани прозрачни листи, а драскотините по тях блестят. Капки, някога снежинки – снежинки, някога от звук. Примесени с тъга отдавна са думите на вечна мощ. Кристали със изящност нереална са….
Забравих да преда глаголи, заседнала съм в свойто сито… Ти колко пъти ме помоли да бягам от сърцето свито? И вият разярени бухли, провесили едни очи… Мраза стопих, но пролет….
Старозагорската поетеса Мария Донева е 11-ят най-търсен български автор през последната година, сочи проучване на Книжен център „Гринуич” по поръчка на сайта „Площад Славейков”. Това беше съобщено по радио Стара….
Ако искаш да се превърнеш от Проста Патерица /ПП/ в Крайно Успешен Бастун /КУБ/, чети надолу СТАНИ СТОЛИЧАНИН Изобщо не е важно къде точно си роден, важното е да се….
Да твориш, означава да убиваш смъртта. Ромен Ролан Черни снежинки. Бяла земя. Мисъл необятна в малката ръка. Черна вихрушка… Но не тъжú! Черното привлича слънчеви лъчи. Те срещат снежинките и….
Самотно глухарче. От сън създадено. От думи галено и ръце трепетни. Ала изви се вятър. Внезапен – поривът грабна нежната топчица и я разпръсна в горещото пладне. Хълца тревата –….
Жена от София се самозапали на 03.11.2014 следобед пред президентството. Една жена от днес е димнал спомен, а пък от вчера – изгоряла факла. И в тишината на света огромен небето….
Макар и бледи, звездите са още истински. Техният безплътен трепет се плъзва по ръката ти, оголена от обич и страдание. [ad id=“263680″] Превръщам се в кълбо от тръпки и копнеж….