Йордан Атанасов – Когато си отиваха полята (поезия)
(На Жеко Христов) Прочуствено говорихме с поета за участта на простите неща… Една калинка тихо прелетя. И кацна. Малки точки и цветчета по бюрото се завъртяха. И влезе цялото поле,….
(На Жеко Христов) Прочуствено говорихме с поета за участта на простите неща… Една калинка тихо прелетя. И кацна. Малки точки и цветчета по бюрото се завъртяха. И влезе цялото поле,….
(на Димитър Данаилов) Умира умира Гоген говориш ти на цветята цитираш свой стих и рефрен гори вертикален за тебе света и пие и страда и люби моряко, ти който флиртуваш….
(На Стойчо Стойчев) В средата на лятото, в края на село възвират казани. Под стари греди – опушени старци. И памет прострелва забравени случки: „Аз помня, преди да ида войник,….
[ad id=“225664″] Скъпоценен камък – в чашката на хризантемата, капчица роса. * * * [ad id=“263680″] Под реброто счупено на старата ни къща, паяк люлка си изплита. * * *….
* * * И мъртвият чака дъжда. За да поникне отново. [ad id=“225664″] * * * Сред житата път. Един жътвар отива към небето. * * * [ad id=“263680″] Звездна….
[ad id=“225664″] ИНТЕРНЕТ ГРИЖА „Как сте , мили деца? Вечерта нета често забива…” Всеки броди тогава с бодлива самотност из чата. Тя, с обувки от грижата тесни, незрима отива, там….
* * * Тиха вечер. Пъдпъдъчи песни люлеят житата. * * * Горещ вятър. Танц със саби – танцуват тревите. * * * Силно е виното на залеза – приспа….
Отлита птица: След нея за сбогом вейка помахва. * * * Лястовици на жицата. Натежават, натежават… Натъжават ме… * * * Есенен лист. От върха до корена – мъдростта на….
* * * Люшкат се две рижи опашки. Момиче на кон. * * * Стълба в тревата – не води никъде този коловоз. * * * Балконско пране тропа на….
[ad id=“225664″] Българка е! — шепнат ветровете. Българка е! Първа е по хубост! Българка — по-нежна е от цвете, дето не понася капка грубост! Българка е — истинска богиня! В….
Чудакът със мечти [ad id=“225664″] Един чудак в средата на площада отворил е сергия за мечти. Край нея всяка сутрин тихо сяда късмет на хората да подари. В изложените купчини….
/На Петър Анастасов/ Казанът ври, а аз дърва му нося преди да скоча в него и да кипна, и на мехури да съм от въпроси, които пукат и нагоре литват…..