Гергана Димитрова – поезия
Забравих да преда глаголи, заседнала съм в свойто сито… Ти колко пъти ме помоли да бягам от сърцето свито? И вият разярени бухли, провесили едни очи… Мраза стопих, но пролет….
Забравих да преда глаголи, заседнала съм в свойто сито… Ти колко пъти ме помоли да бягам от сърцето свито? И вият разярени бухли, провесили едни очи… Мраза стопих, но пролет….
Старозагорската поетеса Мария Донева е 11-ят най-търсен български автор през последната година, сочи проучване на Книжен център „Гринуич” по поръчка на сайта „Площад Славейков”. Това беше съобщено по радио Стара….
Ако искаш да се превърнеш от Проста Патерица /ПП/ в Крайно Успешен Бастун /КУБ/, чети надолу СТАНИ СТОЛИЧАНИН Изобщо не е важно къде точно си роден, важното е да се….
Да твориш, означава да убиваш смъртта. Ромен Ролан Черни снежинки. Бяла земя. Мисъл необятна в малката ръка. Черна вихрушка… Но не тъжú! Черното привлича слънчеви лъчи. Те срещат снежинките и….
Самотно глухарче. От сън създадено. От думи галено и ръце трепетни. Ала изви се вятър. Внезапен – поривът грабна нежната топчица и я разпръсна в горещото пладне. Хълца тревата –….
Жена от София се самозапали на 03.11.2014 следобед пред президентството. Една жена от днес е димнал спомен, а пък от вчера – изгоряла факла. И в тишината на света огромен небето….
Макар и бледи, звездите са още истински. Техният безплътен трепет се плъзва по ръката ти, оголена от обич и страдание. [ad id=“263680″] Превръщам се в кълбо от тръпки и копнеж….
Докосвам те, а ти мълчиш. Прегръщам те – студена си като камък. [ad id=“225664″] Разбирам – в леден сън заспало е сърцето ти. Не мога да го размразя – не….
Винцето ти беше кръв и удоволствие. Лееше се гъсто и примамливо, ароматно и пивко. Ти не беше майсторът на това вино, но го предлагаше на познати и непознати. Властно беше….
„Горчиво!”- залата крещи – „Горчиво е!” И устните му в твоите се впиха. Потече сладост, от която в залата ръцете им избухнаха в аплаузи, а в мен остана невъзможно тихо…..
Все тази – вечната – дилема: ,,Да бъда или да не бъда!’’ А вече си отложи шлема една епоха тесногръда. И вече смъкна с неохота – разжалвана и развенчана –….
Жестока игра е шахмата – много трупове върху дъската. Офицери, коне и пешки – жертви на тактически грешки. Накрая царете са почти сами, доволни от резултата реми… Из „Птици в….